Българското слово в едно арменско училище
В арменската столица Ереван българският език, култура и поезия имат свой втори дом – 131-во основно училище „Пейо Яворов“. То е едно от малкото места извън България, където духът на един български поет живее така осезаемо – в учебните зали, в песните на децата и в паметта на поколения арменци.
В един от тихите квартали на града, недалеч от центъра, се издига паметникът на Пейо Яворов. Всяка сутрин десетки ученици минават край него по пътя към училището, което носи неговото име. За тях той е не просто литературен символ, а жив образ – приятел, който ги учи на доброта и състрадание.
В коридорите на училището Яворов присъства навсякъде. В библиотеката могат да се намерят негови книги и преводи на арменски, а малък музей пази снимки, факсимилета и материали, свързани с живота и творчеството му. Експозицията е подредена с любов, а учениците често поемат ролята на гидове. Двете приятелки Нере и Нере, с еднакви имена и еднаква привързаност към България, разказват с гордост за поета и неговото творчество. Те рецитират стихотворението „Арменци“ на български – стихове, които според тях изразяват болката и силата на техния народ.
„Пейо Яворов е усетил страданието на арменците. Неговите думи са част от нашата история“, казват момичетата.
В училището децата изучават не само предметите от програмата, но и български традиции. Част от тях участват в танцовия състав, който изпълнява български хора, други пеят народни песни на български език. Така името на Яворов става символ на културен диалог и приятелство между двата народа.
Директорът Наира Закарян с гордост разказва, че училището носи името на поета вече повече от шест десетилетия. То е наречено „Пейо Яворов“ в знак на признателност от арменския народ за стихотворението „Арменци“, в което поетът осъжда преследванията и страданията на арменците в Османската империя.
„Яворов е мост между България и Армения. Той ни разбира, говори за нашата болка и нашата надежда. Затова го чувстваме като свой“, казва тя.
В продължение на години в училището се е преподавал български език, но след като дългогодишната учителка се завръща в Пловдив, учениците остават без преподавател. Въпреки това интересът към българския език не е изчезнал, а училището активно търси нов учител, който да възроди традицията.
Днес училището развива и модерни направления. С подкрепата на България е създадена инженерна лаборатория, където децата изучават роботика и програмиране – съвременен израз на същия будителски дух, който някога е вдъхновил Яворов.
В Ереван споменът за българския поет продължава да живее. Той е в песните, в усмивките на децата и в цветята, които всяка година поднасят пред неговия паметник. Българското слово звучи далеч от родината, но остава живо – като знак на уважение, приятелство и духовна връзка между два народа, събрани от поезията и човечността.
