В рубриката „Добрите истории“ на БНТ зрителите се срещнаха с вдъхновяващата Ефросина Сеизова – 94-годишна жена с голямо сърце и още по-голяма щедрост. Тя дари 40 000 лева на Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да бъдат учредени стипендии за млади журналисти. Тези средства ще се управляват като част от специален дарителски фонд, който ще подпомага студенти с високи академични постижения и желание да градят кариера в журналистиката.
Първите, които вече са получили подкрепа от фонда, са отличниците Ирена Петрова и Джем Юмеров – млади хора, чиято амбиция и усърдие са впечатлили комисията.
Макар самата Ефросина да не е успяла да осъществи мечтата си да стане журналистка, животът ѝ винаги е бил обвързан с този свят. Баща ѝ е бил редактор във влиятелния вестник „Зора“, а домът им е бил място, където често са се събирали едни от най-ярките умове на времето. Малката Ефросина е слушала разговорите им с интерес и вдъхновение, впивайки всяка дума, и още тогава в нея се заражда любовта към журналистиката. Въпреки това, именно баща ѝ я разубеждава да поеме по този път.
Съдбата обаче намира своя начин. Дъщерята на Ефросина – Биляна – става журналистка, поемайки по стъпките на дядо си. За съжаление, Биляна напуска този свят преждевременно. След нейната смърт, Ефросина наследява определена сума и веднага решава какво да направи: да не използва и стотинка от тези пари за себе си, а да ги дари в памет на дъщеря си – за онова, което тя обичала – журналистиката.
„Дадох ги с цялото си сърце“, казва Ефросина, „защото не са мои – те са на Биляна. Ако имах още, и тях щях да дам. Особено пък на тази възраст – за какво да ги държа? Животът е кратък, хората трябва да бъдат щедри.“С трепет в гласа тя споделя, че най-голямото ѝ удовлетворение идва от това, че през живота си е помагала. Това ѝ носи усещането, че животът ѝ е бил пълноценен и смислен. Не я интересува какво ще стане с парите след нея – за нея е важно, че е успяла да ги вложи в бъдещето на млади хора, които един ден ще носят отговорност за истината, за обществото и за словото.„Ние живеем в лош свят“, казва тя, „но има и добри хора. И вярвам, че доброто ще пребъде, ако го предаваме нататък.
“Историята на Ефросина Сеизова е не просто жест на щедрост, а дълбоко послание – за смисъла на живота, за паметта, за любовта към децата, към знанието и към доброто. В свят, където често преобладава егоизмът, нейната постъпка е ярка светлина – напомняне, че понякога дори една възрастна жена с добро сърце може да промени нечия съдба. И може би – и целия свят.
