Партньор без брак може да стане съсобственик на имот
Решение на Върховния касационен съд (ВКС) поставя под сериозно преосмисляне досегашната практика относно имуществените права на двойки, живеещи на семейни начала без брак. Съдът прие, че при определени обстоятелства партньор може да придобие по давност идеална част от имот, собственост на другия съжител, дори да няма сключен граждански брак. Така на практика се отваря възможност човек да стане съсобственик на жилището, в което е живял дълги години с партньора си, ако е упражнявал фактическа власт като собственик, а не просто е бил „допуснат“ да живее там.
Поводът е казус от Перник. Жена купува апартамент през 2001 г., като по нотариален акт имотът е изцяло на нейно име. В жилището заживяват тя, партньорът ѝ и детето ѝ от предишен брак. Двамата съжителстват до смъртта ѝ през 2022 г. Мъжът не само обитава имота, но извършва основни ремонти, преустройства, обзавеждане, поддръжка и се грижи за общите части на сградата, като дори е избран за домоуправител. След смъртта на жената той предявява иск да бъде признат за собственик на половината от апартамента, а дъщерята на починалата оспорва претенцията му като наследник.
Ключовият въпрос пред съда е дали поведението на мъжа представлява обикновени „търпими действия“ при съжителство, или реално владение с намерение за своене. Досегашната съдебна практика приемаше, че съжителят, допуснат да живее в имота със съгласието на собственика, не може да придобие собственост по давност, защото не владее имота като свой. В този случай обаче ВКС преценява, че дългогодишните ремонти, инвестиции, преустройства и публичното му поведение като съсобственик надхвърлят рамките на търпимото ползване.
Съдът подчертава, че жената не се е противопоставяла на тези действия, разчитала е на партньора си в поддръжката на дома и в ежедневните грижи. Така е налице съвместно упражняване на фактическа власт върху имота – т.нар. съвладение. След като това състояние е продължило повече от изискуемите по закон 10 години, ВКС приема, че мъжът е придобил по давност ½ идеална част от апартамента. Владението е било явно, спокойно и непрекъснато, което покрива законовите изисквания.Решението на практика показва как „търпимите действия“ могат да се трансформират във владение. Това става, когато съжителят започне да се държи като собственик – инвестира в имота, преустройва го, поддържа го, демонстрира пред трети лица, че го счита за свой, а титулярът по нотариален акт не възразява. Според съда подобно поведение сочи на съгласие за съвместно владение, което при изтичане на 10-годишен срок води до придобиване по давност на идеална част.
Наред с аргументите за повече справедливост към хора, живели десетилетия в общ дом без брак, юристите предупреждават и за сериозни рискове. Давностното придобиване настъпва по право с изтичането на срока, а не със съдебното решение. Това означава, че собствеността може да се окаже „разделена“ назад във времето, което поставя под съмнение сделки, извършени от формалния собственик. Възниква и практическият проблем как при покупко-продажба да се провери дали продавачът не е съжителствал с някого достатъчно дълго, за да е възникнало такова право.
Очакванията са темата да стигне до тълкувателно дело, което да уеднакви практиката. Случаят ясно показва, че законодателството изостава от социалната реалност – все повече двойки живеят без брак, но без ясна уредба на имуществените им отношения. Докато това не се промени, именно съдът ще продължи да търси баланса между защитата на наследниците и справедливостта към човека, за когото дадено жилище е било дом в продължение на цял живот.
