Идва нова годишна оценка на труда от 2026 г. за учителите
МОН променя правилата с цел облекчаване на административната тежест и синхронизиране на системата
Министерството на образованието и науката (МОН) предлага сериозна промяна в начина, по който се оценява работата на учителите. Вместо досегашните атестации на всеки четири години, от 2026 г. се предвижда въвеждане на ежегодна оценка на труда на педагогическите специалисти, която ще се извършва в края на всяка учебна година – през месеците юни и юли.
Промяната е заложена в проект за изменение на Наредбата за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като тя е в синхрон с подготвените редакции в Закона за предучилищното и училищното образование, които вече са приети на първо четене в Народното събрание.
Целта на новия модел е да се осигури по-справедливо и по-гъвкаво оценяване, да се намали административната тежест и да се осигури спокойствие в училищата и детските градини, тъй като оценяването ще се провежда след приключване на учебните занятия.
Промяна в цикъла на оценяванеСпоред действащите до момента правила, учителите подлежаха на атестация веднъж на четири години, обикновено през есента – в периода октомври–ноември. Предстоящите промени предвиждат този модел да бъде изоставен, а всички педагогически специалисти да бъдат включени в единен годишен цикъл на оценяване, който постепенно ще се уеднакви за цялата система до 2026 г.
Така, за да се избегне дублиране на процеси, МОН предлага да не се провеждат атестации през есента на 2025 г., тъй като малко след това ще влезе в сила новата нормативна рамка. Вместо това, първата годишна оценка на труда на учителите ще се проведе през юни–юли 2026 г., в края на учебната 2025/2026 година.
Темата за учителските атестации от години предизвиква напрежение и противоречия в образователната система. Атестациите бяха въведени с новия училищен закон през 2016 г. с идеята да се гарантира по-високо качество на преподаването и повишаване на професионалното ниво на учителите. Реалното им прилагане обаче започна едва през 2020–2021 г., след няколко отлагания – първо заради пандемията от COVID-19, а след това и заради административни трудности.
Първоначално те бяха обвързани с инспектирането на училищата – атестации можеха да се провеждат само там, където вече е извършена проверка от Националния инспекторат по образованието. Поради ограничения капацитет на инспектората това изискване впоследствие беше премахнато.
Въпреки това системата така и не заработи ефективно. Много училища се оплакваха от сложна документация, неясни критерии и липса на достатъчно обучени оценители. Така, от механизъм за професионално развитие, атестациите постепенно се превърнаха в формално и често формалистично задължение, което натоварва учители и директори.
В МОН виждат в ежегодната оценка начин да се въведе по-плавен и постоянен процес на проследяване на качеството на работа, който ще позволи навременна подкрепа и по-добро планиране на обученията. Очаква се моделът да включва по-прости и обективни критерии, както и повече възможности за самооценка и обратна връзка.
Сред учителите обаче има опасения, че ежегодните оценки могат да се превърнат в инструмент за административен натиск или „санкциониране“ на неудобни педагози. Съществуват и съмнения дали системата ще има достатъчен капацитет – кадрови и организационен – за да извършва пълноценна оценка на всички учители всяка година.
След окончателното приемане на промените в закона, МОН ще актуализира наредбата, като думата „атестация“ официално ще бъде заменена с „годишна оценка на труда“. Предвижда се да бъде разработена и новa електронна платформа, която да улесни процеса и да гарантира прозрачност при оценяването.Така, след почти десетилетие на експерименти и отлагания, учителските атестации ще останат в миналото, а българското образование ще се изправи пред ново предизвикателство – ежегодно и системно оценяване на труда на своите преподаватели.
