Google Maps и сателити разкриха „град фантом“ от незаконни сгради в България
Според нов анализ, изготвен чрез комбиниране на публични кадастрални данни и актуални сателитни снимки, в Пловдив и съседните общини са открити между 27 000 и 28 000 незаконни сгради. Това на практика оформя цели „невидими квартали“, които досега официалната статистика не отразяваше.
Данните показват, че почти половината от всички незаконни постройки са концентрирани в Пловдив – между 12 600 и 13 300. Макар част от тях да не са жилищни, основната маса представлява обитаеми сгради. Най-голямата концентрация е в четири добре познати зони: „Столипиново“, „Захарна фабрика“, Арман махала и Аджисан махала. Именно там се намират около 82% от всички незаконни постройки в града, което на практика очертава цели квартали, съществуващи извън официалната урбанистична карта.
За да се стигне до тези данни, експертите са използвали сателитни изображения от Google Maps (май 2025 г.) и данни от спътниците на NASA (юли 2025 г.). Снимките са обработени чрез два специализирани софтуера с изкуствен интелект – Picterra и Ecopia AI, широко използвани в световната практика за картографиране, градско планиране и мониторинг на инфраструктура. Чрез тях е било възможно автоматично разпознаване на сгради, които не фигурират в кадастралните регистри.
Незаконното строителство от години е ахилесовата пета на местната власт в България. Кметовете често организират акции по събаряне на постройки без документи или се опитват да ги узаконят, когато законът и собствениците позволяват това. Но процедурите по легализация – включването на т.нар. „къщи фантоми“ в кадастралната карта и предоставянето на реален адрес – са бавни и тежки административно. За разлика от тях събарянето на такива сгради е далеч по-лесно от правна гледна точка, макар и политически чувствително.
Проблемът има и сериозни социални измерения. Много от тези постройки са домове на десетки хиляди хора, които живеят в условия на правна несигурност, без достъп до нормална инфраструктура и без възможност за регистрация по постоянен адрес. Това на практика създава паралелни квартали, невидими за институциите, но реални за жителите на Пловдив.
Експерти предупреждават, че ако не се намери устойчиво решение – чрез комбиниране на социални програми, узаконяване при ясни условия и твърд контрол срещу нови незаконни строежи – „невидимият град“ може да се превърне в една от най-големите урбанистични кризи в България.
