Празникът Вход Господен в Йерусалим, познат у нас като Цветница, се отбелязва както в православната, така и в католическата и протестантската традиция.
В българската православна църква той има особено значение, защото бележи началото на най-драматичния период от църковната година – Страстната седмица, посветена на последните дни от земния път на Иисус Христос.
Според евангелските разкази Иисус Христос влиза тържествено в Йерусалим, яздейки магаре – символ на смирение и мир. Народът го посреща като Спасител, разстилайки дрехите си по пътя и размахвайки палмови и маслинови клонки. Това събитие се случва малко след чудото с възкресяването на Лазар, което допълнително засилва вярата на хората в божествената мисия на Христос.
В българската традиция палмовите клонки са заменени с върбови, които се освещават в храмовете и се раздават на вярващите за здраве и благополучие. Хората ги отнасят в домовете си, украсяват с тях входните врати или сплитат венци, които пазят семейството през цялата година. Вярва се, че осветената върба има защитна и лечебна сила.
Цветница е и ден за размисъл върху човешката природа и променливостта на вярата. Както припомня Българският патриарх Даниил по време на тържествената литургия в Катедрален храм „Св. Александър Невски“, същият народ, който днес възторжено приветства Христос, само дни по-късно ще поиска неговото разпятие. Този контраст е силно нравствено послание за смирение, вяра и постоянство.
Празникът е богат и на народни обичаи. Един от най-колоритните е ритуалът „Кумичене“, който се изпълнява в някои райони на Северозападна България. Млади момичета, участвали в лазаруването, се събират край река, пускат залъци хляб по течението и избират „кумица“ – тази, чийто залък изплува първи три пъти. След това празникът продължава с песни, хора и обща трапеза.
Цветница има и специално място в българската именна традиция. Имен ден празнуват всички, чиито имена са свързани с цветя, растения и дървета – символ на пролетта и новия живот. Това прави празника един от най-обичаните и масово отбелязвани в страната.Освен духовното значение, денят има и по-лек празничен характер – по време на Великия пост се разрешава консумацията на риба. Така Цветница съчетава в себе си дълбока религиозна символика, народни традиции и усещане за пролетно обновление, превръщайки се в празник на вярата, надеждата и живота.
