Тръмп притиска Европа да отвори петролните резерви
Американският президент Доналд Тръмп оказва натиск върху европейските държави да освободят част от резервите си от нефт и нефтопродукти, с цел да бъде ограничен ръстът на цените на горивата в САЩ. Според международния анализатор Ивайло Иванов една от причините за тази позиция са предстоящите междинни избори в Съединените щати. По думите му Тръмп би искал да постигне поне известно понижение на цената на дизела, която има пряко отражение върху разходите на домакинствата и бизнеса и съответно върху обществените нагласи.
Основният фактор за настоящото напрежение на петролните пазари според експерти е кризата около Иран и военните действия в региона, довели до сериозни затруднения по ключови транспортни маршрути. Затварянето или ограничаването на движението през Ормузкия проток и Баб ал Мандаб поставя под въпрос доставките на значителни количества нефт и нефтопродукти. Анализаторът посочва и проблемите с преработвателните мощности като допълнителен фактор за високите цени. Войната между Русия и Украйна също оказва влияние, включително заради атаките срещу руски рафинерии, но не е единствената и основна причина за сегашното напрежение на пазара.
Особено спорен момент е предложението европейските държави да освободят част от стратегическите си резерви. Страните от ЕС са задължени да поддържат запаси от нефт и нефтопродукти, равняващи се на най-малко 90 дни от среднодневния нетен внос или 61 дни от среднодневното вътрешно потребление — според приложимото изискване и конкретната структура на запасите. Освобождаването на част от тях може временно да увеличи предлагането и да окаже натиск върху цените, но едновременно с това намалява буфера на държавите при евентуално задълбочаване на кризата.
Именно продължителността на кризата се превръща в един от най-сериозните въпроси. Ако нарушенията на доставките продължат, еднократното освобождаване на резерви няма да реши проблема, а само ще отложи последствията. При продължителен недостиг държавите могат да бъдат принудени да приоритизират потреблението и да гарантират доставки за критични сектори като здравеопазване, транспорт, енергетика, спешни служби и други ключови дейности. Това би означавало, че недостигът на гориво вече няма да бъде само въпрос на по-високи цени, а потенциално и на ограничаване на потреблението.
Междувременно пет европейски държави са се договорили да координират позициите си по отношение на американския натиск, като целта е да не приемат автоматично исканията за освобождаване на резерви, но и да избегнат допълнително напрежение между Вашингтон и европейските столици. За Европа ключовият въпрос е дали настоящото нарушение на петролните доставки ще бъде краткотрайно или ще се превърне в продължителна енергийна криза. Ако не бъде намерено устойчиво решение за възстановяване на нормалните доставки, натискът върху цените на дизела и бензина може да се запази, а използването на стратегическите резерви постепенно да намали възможностите за реакция при нов шок.
