53% от българите са с високо кръвно налягане
Средната стойност на хипертонията в световен мащаб е 34%, което превръща България в една от водещите страни по този показател
България е сред страните с най-високи нива на хипертония. Това показват данни на Световната здравна организация. СЗО публикува глобален доклад за хипертонията, който показва, че 1,4 милиарда души живеят с хипертония през 2024 г., но малко над един на всеки петима я контролира или чрез медикаменти, или чрез преодоляване на изменяеми рискове за здравето.
Цифрите за България са повече от тревожни. Според информацията процентът на хора с високо кръвно налягане у нас е доста по-висок над средния за света.
Данните обхващат възрастни от 30 до 79 години и показват, че 53% от българите са с хипертония, информира NewsMedical. Средната стойност в световен мащаб е 34%.
Данни за България
СЗО използва база данни от 2021 година. Според тях в страната ни са регистрирани:
• 148 900 смъртни случая общо (77 240 мъже и 71 650 жени)
• 81 710 смъртни случая от сърдечно-съдови заболявания (39 290 мъже и 42 420 жени)
• 65% от починалите отсърдечно-съдови заболявания, са били от такива дължащи се на високо кръвно налягане.
• 26% риск от смъртот незаразни болести
Според статистиката броят на пушачите в страната е висок, както и на хората с ниска физическа активност.
• Прием на сол (възрастни над 25 години) – средно 13 милиграма на ден (СЗО препоръчва 5 милиграма).
• Тютюнопушене (лица над 15 години)– 40% от мъжете и 39% от жените.
• Затлъстяване (възрастни над 18 години) – 26% от мъжете и 22% от жените.
• Липса на физическа активност (възрастни над 18 години) – 32% и при двата пола.
Хипертонията е водеща причина за инфаркт, инсулт, хронично бъбречно заболяване и деменция. Тя е едновременно предотвратима и лечима.
Всеки час над 1000 живота се губят от инсулти и инфаркти, причинени от високо кръвно налягане, и повечето от тези смъртни случаи са абсолютно предотвратими“, каза д-р Тедрос Аданом Гебрейесус, генерален директор на СЗО.
„С политическа воля, постоянни инвестиции и реформи за включване на контрола на хипертонията в здравните услуги можем да спасим милиони и да осигурим всеобщо здравно осигуряване за всички.“
Нисък контрол на хипертонията
Анализът на данни от 195 държави показва, че 99 от тях имат национални нива на контрол на хипертонията под 20%. По-голямата част от засегнатите хора живеят в страни с ниски и средни доходи, където здравните системи са изправени пред ограничения на ресурсите.
Докладът подчертава основните пропуски в превенцията, диагностиката, лечението и дългосрочните грижи за хипертонията.
Ключовите бариери включват слаби политики за насърчаване на здравето (по отношение на рискови фактори като алкохол, употреба на тютюн, физическа неактивност, сол и трансмазнини), ограничен достъп до валидирани устройства за измерване на кръвно налягане, липса на стандартизирани протоколи за лечение и обучени екипи за първична медицинска помощ, ненадеждни вериги за доставки и скъпи лекарства, неадекватна финансова защита за пациентите и недостатъчни информационни системи за наблюдение на тенденциите.
