Смъртността в България остава най-висока в Европа, сочат данните на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при Българската академия на науките. Според последните изследвания за 2023 година, общият коефициент на смъртност в страната възлиза на 15,7 на сто, което е далеч над средноевропейското равнище от 10,8%. Въпреки лекото подобрение през 2024 г., когато коефициентът намалява до 15,6%, България продължава да заема водещо място по смъртност в Европа. За сравнение, през 2018 година смъртността у нас е била дори още по-висока – 16,2%, което показва известна тенденция на спад, макар и много бавен.
Ниската продължителност на живота у нас също е тревожен индикатор. Докато средната очаквана продължителност на живота в Европа достига 81,4 години през 2023 година, в България тя е едва 75,8 години. Според учените от ИИНЧ това е резултат от по-бавния темп на удължаване на живота у нас в сравнение с други европейски страни. Все пак, има известен напредък – между 1960 и 2023 година българите са започнали да живеят с около една година повече на всеки десет години. Данните показват, че след спадовете по време на коронавирусната пандемия, очакваната продължителност на живота у нас се е възстановила и дори леко е надминала нивата отпреди здравната криза.
Особено тревожна остава ситуацията с детската смъртност. Въпреки че през 2024 година този показател достига най-ниското си равнище от началото на измерването му – 4,5%, детската смъртност в България все още е с около 50% по-висока от средната за Европа. Това означава, че макар да се наблюдава напредък, страната продължава да изостава значително спрямо другите държави на континента по отношение на грижата за най-малките.Значителни са и териториалните различия по отношение на смъртността. Според експертите от ИИНЧ, най-ниски нива се отчитат в столицата София – 11,3%, докато най-висока смъртност се наблюдава във Видин – цели 24,3%. Тази разлика е показателна за неравномерното социално-икономическо развитие на регионите и за различното качество на здравеопазването, достъпа до медицинска помощ и условията на живот в различните части на страната. Смъртността е значително по-висока в селските райони – 20,7%, в сравнение с градовете, където е 13,8%. Това се дължи не само на по-високата средна възраст на населението в селата, но и на по-лошия достъп до здравни услуги и по-ниските жизнени стандарти.
Обобщено, данните от ИИНЧ – БАН подчертават, че въпреки известен напредък в някои показатели, България продължава да бъде най-засегнатата страна в Европа по отношение на смъртността. За да се промени тази тенденция, е необходимо да се предприемат системни и дългосрочни мерки – както за подобряване на здравната система и достъпа до медицински услуги, така и за повишаване на жизнения стандарт, особено в най-бедните и застаряващи региони на страната.
