„Кръв и чест“ в България: Радикална субкултура или реална заплаха?
След съвместната акция на МВР и ДАНС в Пловдив срещу последователи на организацията „Кръв и чест“ отново се повдигна въпросът доколко са разпространени радикалните и неонацистки идеологии в България и представляват ли реална заплаха за обществото. Данни за дейност, свързвана с организацията в Пловдив, има още от 2001 г. Експерти по сигурността, политолози и криминални психолози обаче подчертават, че трябва ясно да се разграничава принадлежността към определена субкултура от доказаното участие в организирана престъпна или насилствена дейност.
Още: Разбиха неонацистко свърталище, свързано с убийството на Георги Кузев
Според експерта по национална сигурност и бивш главен секретар на МВР проф. Николай Радулов самото събиране на хора с общи интереси и убеждения не представлява автоматично пропаганда или престъпление. За да бъде доказана пропагандна дейност, трябва да има действия, насочени към убеждаване и привличане на други хора към определена идеология. Политологът доц. Стойчо Стойчев също посочи, че подобни среди до голяма степен са немасова субкултура. По думите му към момента няма данни, че групата е организирала конкретни нападения. За да се докаже съществуването на организирана структура, разследващите трябва да установят наличие на ръководство, йерархия, координация и конкретни действия по нареждане.
В същото време проф. Анна Кръстева обърна внимание на международните връзки на българските неонацистки среди. По думите ѝ „Кръв и чест“ е движение, възникнало във Великобритания, което има последователи и структури в различни европейски държави. Според нея една от най-видимите прояви на подобни среди у нас е участието на техни представители в „Луковмарш“. Тя посочи и процес, който определя като „идеологическа хибридизация“ – смесване на различни радикални идеологии и влияния, включително крайнодесни и руски ултранационалистически идеи.
Криминалният психолог проф. Калин Гайдаров постави акцента върху превенцията. Според него проблемът с радикалните организации не трябва да се разглежда единствено като въпрос на полиция и прокуратура, а като многопластов обществен проблем, който засяга училището, семейството, институциите и съдебната система. Особено уязвими са младите хора, които могат да бъдат привлечени чрез усещане за принадлежност, силна групова идентичност и обещание за кауза. Експертът подчерта, че идеологиите могат да бъдат използвани за манипулиране, а превенцията и навременната реакция са ключови.
На този фон основният въпрос остава не просто колко последователи има „Кръв и чест“, а какво реално правят те и дали идеологическите им убеждения преминават в организирано насилие или престъпна дейност. Самите радикални възгледи не са достатъчни, за да се направи извод за извършено престъпление, но при наличие на заплахи, подстрекаване към насилие, нападения или организирана дейност реакцията на институциите трябва да бъде категорична. Случаят в Пловдив отново показва необходимостта от внимателно наблюдение на радикалните среди, работа с младите хора и ефективна превенция, преди идеологическата радикализация да прерасне в реално насилие.
източник: NOVA.bg
