БХК и още 5 НПО – вън от Обществения съвет към парламента – за дългове от стотинки
На 29 септември 2025 г. Българският хелзинкски комитет (БХК) е получил писмо от председателката на парламентарната Комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество Росица Кирова, с което организацията е уведомена, че е изключена от състава на Обществения съвет към Комисията.
В официално писмо, изпратено от съпредседателя на БХК Адела Качаунова до председателя на Народното събрание доц. Наталия Киселова, се посочва, че мотивът за решението са „задължения към държавата“. Според БХК обаче подобно основание е напълно несъстоятелно, тъй като организацията няма никакви задължения към Националната агенция за приходите, което може да бъде потвърдено със служебна справка от НАП по всяко време.
От организацията припомнят, че Правилата за избор на членове на Обществения съвет не поставят липсата на задължения към държавата като условие за допустимост. Изискването за справка от НАП има само удостоверителен характер, но не представлява правно основание за изключване.
По данни на БХК, шест неправителствени организации са били отстранени от участие, като най-ниският размер на установеното задължение е едва 6 стотинки. Въпреки това, решението е било взето на заседанието на Комисията на 18 септември, при което – видно от стенограмата – няма нито един глас „за“, а мнозинството от депутатите са се въздържали.„Никой не е уведомил БХК за евентуално задължение, нито е предоставена възможност да реагираме или да го отстраним. Процедурата е проведена в пълно информационно затъмнение и без диалог“, подчертават от организацията.
В позицията си до парламента БХК определя случилото се като политически акт на заглушаване на граждански организации и опит за ограничаване на критичния обществен дебат.
Случаят вече предизвика сериозен обществен отзвук, като правозащитни организации и активисти определят действията на комисията като пример за административен произвол и политически натиск върху критични към властта структури. Решението поражда въпроси за прозрачността на процедурите в Народното събрание и за отношението на институциите към гражданското участие в процесите на вземане на решения.
