Ще стане ли България първенец в Европа по самоубийства, след ударното начало на 2026-та година?
В България убийства няма. Никога не е имало. И най-вероятно никога няма и да има. Това е една от малките, но стабилни национални традиции – тук хората просто умират по малко по-особени начини. Понякога се прострелват сами в главата, друг път падат случайно от тераса, а понякога просто се оказват на грешното място, когато някой психично нестабилен клошар реши да размахва нож. Убийства? Не, не. Само самоубийства и нещастни случаи.
Последният пример дойде от Бургас. Мъж е намерен мъртъв в луксозния си автомобил в центъра на града. Чуват се изстрели, районът е отцепен, полиция, криминалисти, линейки – цялото упражнение. Но в крайна сметка, както често се случва у нас, историята се оказва простичка: човекът просто се е самоубил. Нищо подозрително. Куршумът е минал през прозореца, излетял е навън и едва не е ранил продавачка в магазин. Нормално ежедневие в държава без убийства.
Подобна идилична картина видяхме и при мистериозния случай край Петрохан и връх Околчица. Шестима души загиват в рамките на дни. Трупове в хижа, трупове в кемпер, изстрели, изгорели сгради, тайни групи, странни връзки. Но и тук истината е кристално ясна – просто поредица от самоубийства, гарнирани с едно убийство и още едно самоубийство. Така е – хората понякога се избиват сами, особено когато живеят в държава, където убийства няма.
Историята ни помни и други такива чудеса на криминалната логика. Хора падат от балкони, прострелват се по странни начини или се оказват „случайно“ пребити до смърт. Понякога се оказва, че извършителят е психично болен. Друг път – бездомен. А когато нищо друго не върши работа, винаги има и резервна версия – някой от малцинствата. Така обществото получава удобно обяснение, а случаят бързо се подрежда в графата „решен“.
Най-интересното е, че тази формула работи удивително добре. Веднага щом се появи някаква по-сложна история, тя бързо се опростява до няколко стандартни сценария. Самоубийство. Нещастен случай. Психично болен извършител. Няма нужда от сложни разследвания или неудобни въпроси. Всичко е ясно, подредено и удобно за статистиката.
А статистиката… тя е важна. Защото в една държава без убийства животът изглежда по-спокоен, престъпността – по-ниска, а институциите – по-ефективни. Няма значение, че понякога куршумите летят в центъра на градовете или че цели групи хора умират при странни обстоятелства в планината. Важното е, че в отчетите всичко изглежда прекрасно.
Така че можем да бъдем спокойни. България е безопасна страна. Тук няма убийства. Има само самоубийства, нещастни случаи и понякога – много удобно луди хора, които поемат вината. А ако някой все пак се усъмни, винаги може да му се обясни, че просто не разбира от статистика.
