Съвет за мир или съвет за влияние: какво означава присъединяването на България към Съвета на Тръмп?
България официално се присъедини към новоучредения Съвет за мир под патронажа на Съединените американски щати и президента Доналд Тръмп. Решението беше обявено от министър-председателя в оставка Росен Желязков след церемония в рамките на Световния икономически форум в Давос. По думите му, този ход представлява международно признание за ролята на страната ни като конструктивен фактор в усилията за стабилизиране на Близкия изток.
Желязков подчерта, че България поема участие без какъвто и да е финансов ангажимент, а решението предстои да бъде ратифицирано от Народното събрание. Особен акцент беше поставен върху факта, че за върховен представител за Газа е избран българският дипломат Николай Младенов – фигура с дългогодишен опит като специален пратеник на ООН за Близкия изток. Според правителството именно този избор е доказателство за доверието към България и за нейните традиционно балансирани отношения както с Израел, така и с Палестина.
В същия дух външният министър в оставка Георг Георгиев определи участието в Съвета като стратегически важно за националната сигурност. Той аргументира позицията с рисковете от нови миграционни вълни и с факта, че България е външна граница на Шенген. По думите му, мирът в Газа е пряко свързан със сигурността не само на региона, но и на Европа като цяло.
На този фон обаче се появиха и остри критични реакции, които поставят под съмнение както политическата целесъобразност, така и символиката на този акт. Според някои анализатори и публицисти, присъединяването на България към инициативата на Тръмп изглежда не толкова като равноправно партньорство, а по-скоро като демонстративен жест на угодничество към американския президент.
Критиците виждат в този ход тревожен паралел с ранните години на прехода, когато част от българския елит е търсел външно покровителство като заместител на собствена визия и самочувствие. В този прочит България не се утвърждава като субект на международната политика, а доброволно заема второстепенна, дори унизителна роля в чужд политически проект.
Според тази гледна точка първоначалната идея за международен механизъм за мир в Газа – концепция, която би могла да има смисъл и подкрепа – постепенно се е превърнала в своеобразен клуб за политическа лоялност към Тръмп. Липсата на ентусиазъм от страна на повечето западни съюзници и фактът, че от ЕС единствено Унгария и България са подписали устава, допълнително подсилват усещането за изолация от общата европейска линия.Критиците предупреждават, че подобни едностранни жестове могат да имат дългосрочни последици за отношенията на България с ЕС и НАТО, където страната традиционно търси легитимност и подкрепа. Според тях това е стъпка назад от позицията на равноправен партньор и удар върху международния образ на страната.
В този контекст често се прави контраст с поведението на украинския президент Володимир Зеленски, който в Давос си позволи открито да се противопостави на Тръмп, заявявайки, че американският президент е воден преди всичко от собственото си его. За мнозина това беше демонстрация на политическо достойнство и защита на национален интерес – нещо, което според критиците е липсвало в българската позиция.
Дали присъединяването към Съвета за мир ще се окаже дипломатически успех или ще остане в историята като символ на политическа зависимост, предстои да се види. Последиците – както външнополитически, така и вътрешнополитически – тепърва ще се разгръщат.
