Европейската комисия отказва да коментира инициативи за референдуми в държавите членки на Европейския съюз, тъй като подобни въпроси попадат в изключителната компетентност на националните власти. Това уточнение беше направено от говорител на Комисията след изненадващото изявление на президента Румен Радев от предходния ден, в което той предложи провеждането на национален референдум относно присъединяването на България към еврозоната.
В този контекст Европейската комисия подчерта, че не заема позиция по отношение на вътрешнополитически процеси, каквито са референдумите, но продължава своята работа по техническите аспекти на евентуалното приемане на еврото от България. Целта на институцията е да финализира извънредния конвергентен доклад за страната ни в началото на юни 2025 г.Комисията припомни, че през февруари 2025 г. българските власти са изпратили официално искане за изготвяне на извънреден конвергентен доклад. Целта е страната да получи одобрение за въвеждане на еврото от началото на 2026 г. В момента службите на ЕК извършват детайлна оценка на съответствието на България с т.нар. Маастрихтски критерии за членство в еврозоната, регламентирани в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
Последният конвергентен доклад от 2024 г. показа, че България изпълнява три от четирите изисквания – устойчиви и стабилни публични финанси, стабилност на валутния курс и ниски дългосрочни лихвени проценти. Единственият критерий, който страната не покриваше тогава, бе този за ценовата стабилност (инфлацията). В началото на 2025 г. обаче и този показател е изпълнен, което е основна причина българското правителство да поиска извънредна оценка.
Очакванията са, че ако и този доклад потвърди пълно съответствие с критериите, България ще получи политическа подкрепа за въвеждане на еврото на 1 януари 2026 г.Инициативата за референдум, обаче, може да усложни процеса, особено ако доведе до забавяне или отказ от по-нататъшни стъпки от страна на българските власти.
