Българите плащат най-много от джоба си за здраве в ЕС
Разходите на българските домакинства за здравеопазване са нараснали с около 60% за последните пет години, показва експертен анализ на организацията Health Metrics. Данните очертават сериозна тенденция – разходите в системата се увеличават значително по-бързо от приходите, което поставя под въпрос нейната дългосрочна устойчивост. В същото време застаряването на населението и намаляващият дял на активно работещите допълнително ограничават финансовите постъпления.
Значителен натиск върху бюджета оказва и натрупаният дефицит в Национална здравноосигурителна каса. По експертни оценки неразплатената дейност към болниците възлиза на над 200 млн. лева, а разходите за лекарства добавят още около 500 млн. евро. Така общият недостиг достига приблизително 700–750 млн. евро – сума, която влияе пряко върху достъпа до нови терапии и лекарства.
Проблемите се задълбочават и от високия дял на доплащане от страна на пациентите. България е на първо място в Европейския съюз по този показател, като над 77% от допълнителните разходи на домакинствата са за медикаменти. Това включва и лекарства, които се реимбурсират частично, но изискват сериозно участие от страна на пациентите. В комбинация с ниската здравноосигурителна покритост – около 11–12% от населението остава извън системата – натискът върху финансирането става още по-силен.
Друг ключов проблем е разпределението на средствата. Според експертите се наблюдава сериозно увеличение на разходите за болнична помощ, докато инвестициите в профилактика и превенция остават недостатъчни. Това води до по-късно диагностициране на заболявания и съответно до по-скъпо лечение, което допълнително натоварва бюджета.
На този фон се обсъждат възможни решения, сред които повишаване на здравната вноска до 10%. Според анализите подобна стъпка може да увеличи приходите значително и да стабилизира системата. Въпреки това експертите подчертават, че са необходими и структурни реформи – по-добър контрол върху разходите, стимули за превенция и по-ефективна лекарствена политика, за да се гарантира устойчиво здравеопазване в дългосрочен план.
