Петролът скочи до 80 долара
Цената на суровия петрол сорт Брент, референтен за европейския пазар, се повиши с около 10% до близо 80 долара за барел в неделната извънборсова търговия, съобщиха търговци, цитирани от „Ройтерс“. Рязкото поскъпване идва на фона на ескалацията на напрежението в Близкия изток след ударите на САЩ и Израел срещу Иран. Според редица анализатори това може да е само началото на по-сериозен ценови скок, като не е изключено котировките да достигнат и дори да надхвърлят 100 долара за барел при отварянето на пазарите.
Ключовият фактор за скока е ситуацията около Ормузкия проток – стратегическият морски маршрут, през който преминава над една пета от световните доставки на петрол. Иранската агенция „Тасним“ съобщи, че Корпусът на гвардейците на Ислямската революция е спрял корабоплаването в района след въздушните удари, а по информация от Оман в неделя е бил атакуван и петролен танкер. Множество корабособственици, търговци и енергийни компании временно са преустановили транзита през протока заради опасения за сигурността.
Експерти от енергийния сектор предупреждават, че дори краткотрайно блокиране на Ормузкия проток може да извади от пазара между 8 и 10 милиона барела дневно. Макар част от потоците да могат да бъдат пренасочени през саудитския тръбопровод Изток–Запад и инфраструктурата на Абу Даби, това няма да компенсира напълно загубите. Именно рискът от продължително прекъсване на доставките тласка цените нагоре и създава очаквания за нов ценови пик.
Анализатори от ICIS, RBC Capital Markets и Barclays допускат, че при задълбочаване на конфликта пазарът може бързо да тества нивото от 100 долара за барел. Според консултантската компания Rystad Energy е възможно цените да скочат с още около 20 долара още при следващата официална борсова сесия. В подобна среда на несигурност инвеститорите реагират чувствително на всяка нова информация, свързана с военни действия или сигурността на корабоплаването.
В същото време ОПЕК+ обяви, че ще увеличи добива с 206 000 барела дневно от април. Експерти обаче отбелязват, че това увеличение представлява под 0,2% от глобалното търсене и трудно би компенсирало евентуален сериозен недостиг. Кризата вече кара редица азиатски държави да преоценяват стратегическите си резерви и алтернативните маршрути за доставки, а пазарите остават в очакване дали напрежението ще се превърне в продължителна енергийна криза с глобални икономически последици.
