Смокингът през вековете.
През последните десетилетия на 19-ти век Англия запазва водещата си роля в мъжката мода. Въпреки че Викторианската строгост в етикета продължава да се налага, започват да се появяват първите признаци на желание за повече удобство и неформалност в облеклото – особено вечерно време. Социалният ден остава ясно разграничен – след шест вечерта, известен като “after six”, господата се преобличали във вечерно облекло, за да бъдат готови за събития след вечерята.
Докато в Англия се държи строго на официалността, в Съединените щати подходът към дрескода е по-освободен. Там строго формално облекло се изисква само за наистина тържествени поводи – опери, сватби, театрални вечери, докато в по-неформални случаи се позволява носенето на дневни костюми дори след залез слънце.
В отговор на нуждата от комфорт в ежедневието, британските шивачи създават по-късо сако още в 50-те години на 19-ти век – предшественик на днешния смокинг. То предлага повече свобода на движение и първоначално служи като облекло за дейности на открито. С времето това сако намира своето място и в салоните под формата на smoking jacket – удобна дреха за пушене, ушита от кадифе, чиято функция е да абсорбира тютюневия дим.
Истинският повратен момент идва през 1865 г., когато Хенри Пул от Savile Row ушива специален smoking jacket за принца на Уелс – бъдещия крал Едуард VII. Сакото било от синя коприна и нямало опашки, което го отличавало от тогавашния задължителен фрак, част от вечерния white tie етикет. С това сако започва историята на съвременния смокинг, чиято концепция бързо печели популярност в елита.
През 1886 г. американецът Джеймс Браун Потър вижда принца, облечен в смокинга му, и поръчва подобен за себе си. Завръщайки се в САЩ, Потър го представя в Tuxedo Club в Ню Йорк. Там новата визия бързо се утвърждава и от името на клуба идва и американското название на дрехата – tuxedo.
В началото на 20-ти век tuxedo започва да измества фрака в някои официални случаи. Във Великобритания двата дрескода – фрак и смокинг – се използват паралелно, особено след Първата световна война, когато обществото възприема по-непринуден стил.
Междувоенният период – разцвет 20-те и 30-те години на 20-ти век бележат златната ера на смокинга. Моделите стават по-дръзки, със сатенени ревери, контрастни копчета и широки маншети. Въпреки икономическите трудности по време на Голямата депресия, елитът продължава да поддържа изискан вечерен гардероб, а Холивуд изиграва ключова роля в популяризирането на смокинга, превръщайки го в символ на елегантност и стил.S. Rudofker’s Sons (по-късно After Six) започват масово производство на смокинги, а с появата на услугите за наемане на официални дрехи, облеклото става достъпно и за средната класа.
Смокингът след Втората световна войнаСлед 1945 г. фракът почти напълно отпада от употреба, смятан за твърде претенциозен и старомоден. Смокингът обаче запазва популярността си, макар че през 50-те и 60-те години все по-често се заменя с обикновени костюми за вечерни поводи. През 70-те се появяват ярки цветове, синтетични материи и ексцентрични кройки, докато 80-те бележат завръщането към класиката – под влияние на ретро вълната, Холивуд и по-консервативната политическа обстановка.
Съвременен дрескод: Black tie и стилови правилаВ днешно време black tie (смокинг) и white tie (фрак) са официални дрескодове за вечерни събития. Смокингът е най-разпространената форма на вечерна официалност и има строго определени правила, свързани с материята, кройката и аксесоарите.
Материята: Най-добрият избор е чиста вълна – черна, тъмносиня или с фина текстура. Допустим е и мохер за лек блясък. Избягвайте синтетики, които изглеждат евтино и не позволяват на тялото да диша.Сако: Класическият модел е едноредово сако с едно копче и остри или шал ревери, покрити със сатен. Джобовете са с филетки, без капаци и без наклон. Задължително без шлицове за по-добър силует.
Копчета и ревери: Облечени в коприна или същата материя като сакото. Пластмасови копчета не са допустими. На реверите има място за бутониера – най-класическият избор е бял карамфил.
Панталони: Същият плат като сакото. Отличават се с един паспел отстрани (сатенена лента). Никога не се носят с колан – само с тиранти или странични регулатори. Задължителен е пояс или специална жилетка.
Жилетката: Дълбоко изрязана, за да се вижда ризата. Подходяща само за black или white tie.
Риза: Церемониална, с плисета и френски маншети, носена с черна папионка. Единственото място, където може да се прояви индивидуалност, е в големината и текстурата ѝ.
Кърпичка: Бяла ленена (или едноцветна копринена, според случая), поставена в гръдния джоб.
Смокингът остава икона в света на мъжката елегантност – символ на класа, финес и традиция. От скромното си начало като сако за пушене до статута си на върховно вечерно облекло, той преминава през исторически турбуленции, модни трансформации и социални промени, но остава непоклатим стожер на мъжкия стил. Днес, в епоха на все по-разнообразен моден израз, класическият смокинг напомня, че стилът никога не излиза от мода.–Ако желаеш, мога да го оформя и като статия за списание, презентация или моден блог.
