Най-задлъжнелите болници в България: Университетските болници трупат най-много дългове
Болничната система в България през 2024 г. се характеризира с дълбоки дисбаланси между разходи, приходи и ефективност, показва нов доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен „Проблемът на големите: Случаят с университетските и с държавните многопрофилни болници и тяхната техническа ефективност“. Анализът обхваща 37 лечебни заведения – университетски многопрофилни болници (УМБАЛ) и държавни многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ), които формират над 64% от всички разходи за болнична помощ в страната. Само университетските болници са изразходвали 1,8 млрд. лв., а МБАЛ – 580 млн. лв., от общо 3,8 млрд. лв. за сектора.
Докладът отчита сериозни загуби на ефективност – средно 19,3% при УМБАЛ и 16,1% при МБАЛ. Това означава, че значителна част от ресурсите не се използват оптимално. Изчисленията сочат, че през 2024 г. това е довело до „пропилян“ финансов ресурс в размер на около 347 млн. лв. при университетските болници и 94 млн. лв. при многопрофилните. Тези средства биха могли да бъдат насочени към подобряване на условията на лечение, обновяване на апаратурата или повишаване на възнагражденията на медицинския персонал.
Финансовите резултати на отделните болници също показват сериозни разлики. Четири университетски лечебни заведения са отчели загуби – „Александровска“, „Света Екатерина“, Националната кардиологична болница и УМБАЛ „Лозенец“. Най-тежко е положението при последната, където отрицателният финансов резултат надхвърля 23 млн. лв. За сметка на това УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив отчита печалба от над 16 млн. лв., което я прави най-добре представящата се болница в групата. При многопрофилните болници само две са на загуба и то в сравнително малки размери.
Особено тревожни са данните за натрупаните дългове. Общите задължения на университетските болници възлизат на около 450 млн. лв., а на МБАЛ – 131 млн. лв. Най-задлъжнелите университетски болници спрямо съотношението дългове/приходи са „Лозенец“, „Александровска“ и Националната кардиологична болница. При МБАЛ най-проблемни са лечебните заведения в Ловеч, Ямбол и Враца. Тези дългове ограничават възможностите за инвестиции и водят до хронична финансова нестабилност.
Структурата на разходите разкрива съществени разлики между двете групи. И при двете най-голямото перо са разходите за персонал – 48% при УМБАЛ и цели 69% при МБАЛ. Университетските болници обаче харчат значително повече за лекарства и медицински изделия – 37% от всички разходи, докато при МБАЛ този дял е едва 14%. Това отразява по-сложния профил на лечение и по-тежките случаи, които поемат университетските лечебни заведения.
По отношение на приходите, през 2024 г. УМБАЛ са изпълнили 504 хил. клинични пътеки, а МБАЛ – 275 хил., от общо 2,32 млн. за страната. Приходите от НЗОК възлизат на 1 млрд. лв. за УМБАЛ и 431 млн. лв. за МБАЛ. Въпреки че тези болници извършват около една трета от цялата болнична дейност, разпределението на средствата за лекарства и медицински изделия е силно концентрирано – едва 11 болници са получили такива плащания, на обща стойност 290 млн. лв. Анализът заключава, че при по-добра организация и управление системата може да освободи значителен ресурс – близо 780 лекари, 959 медицински специалисти и 1 477 легла, което е около 15% от капацитета. Това подчертава нуждата от дълбока реформа и по-строг контрол върху управлението на болничните финанси.
