Тревожна тенденция: Всеки трети безработен у нас отпада от пазара на труда
Българският пазар на труда изглежда стабилен на пръв поглед заради сравнително ниската безработица, но данните на Евростат показват по-сериозен структурен проблем. Значителна част от хората, които са били без работа, не успяват да преминат към заетост, а вместо това напускат работната сила. През 2024 г. над 30% от безработните у нас са излезли от пазара на труда през следващата година, което поставя България сред страните от ЕС с най-висок дял на подобен преход.
За сравнение, средно за Европейския съюз през 2025 г. 36,3% от безработните през предходната година са започнали работа, 37,4% са останали безработни, а 26,3% са напуснали работната сила. България се откроява с по-големия дял на хората, които преминават към икономическа неактивност. Подобна картина се наблюдава и в Италия и Словения. В същото време в Дания и Нидерландия поне половината от безработните успяват да намерят работа.
Разликите показват, че ниската безработица невинаги означава силен и динамичен трудов пазар. В България част от хората могат да се отказват от активно търсене на работа заради обезкуражаване, липса на подходящи позиции, несъответствие между уменията им и изискванията на работодателите, пенсиониране или други причини. Така те вече не се отчитат като безработни, но същевременно не участват активно в икономиката. На фона на застаряващото население и демографското свиване това допълнително намалява наличния резерв от работна сила.
Проблемът се вижда и при мобилността на заетите. През 2025 г. вероятността човек, който вече има работа, да я смени между две последователни наблюдения е била около 1% в България, докато в Дания и Нидерландия достига около 5%. Това подсказва по-слаба динамика и по-малка готовност за движение между работни места. За работодателите това означава по-ограничен достъп до нови кадри, а за работниците – по-малко възможности за преминаване към по-добре платена или по-подходяща работа.
Затова оценката на българския пазар на труда не трябва да се основава единствено на процента безработни. По-важният въпрос е какво се случва с хората след загуба на работа и доколко системата успява да ги върне в заетост. Данните показват, че България има проблем не само с безработицата, но и с активирането на хората извън работната сила, трудовата мобилност и създаването на условия за по-лесно преминаване към устойчива заетост.
