На 19 април избори ли ще има… или спортна олимпиада?
Все по-често известни спортисти се появяват в листите на политическите партии. Това далеч не е случайно – те са хора, свикнали с дисциплина, състезателен дух и силен обществен интерес. Спортът ги учи как се печелят битки, но и как се приемат загубите – качества, които без съмнение са полезни и в политиката.
В последните седмици обаче възниква и леко саркастичният въпрос: на 19 април избори ли ще има, или направо ще провеждаме олимпийски игри? Все повече шампиони и спортни звезди се нареждат в политическите листи, а популярността им очевидно се използва като магнит за гласове.
Проблемът е, че политиката не е състезание по скок на височина или борба на тепиха. В парламента не се печелят медали, а се пишат закони, обсъждат се бюджети и се вземат решения за държавата. Това изисква базисни познания за демократичните процеси, правото, икономиката и международните отношения.Разбира се, има и спортисти, които през годините са натрупали управленски опит и са работили в големи организации. Това показва, че преходът от спорта към политиката може да бъде успешен, когато е подкрепен с реални управленски умения и подготовка.
Истината е, че популярните лица могат да внесат енергия и обществено доверие, но държавата се управлява с експертиза. Затова освен шампиони на терена, политиката има нужда и от шампиони в правото, икономиката и дипломацията. Иначе рискът е парламентът да заприлича повече на спортна делегация, отколкото на място, където се решава бъдещето на страната.
