Министерството на образованието и науката (МОН) публикува за обществено обсъждане проект за промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Той включва 49 страници с мащабни изменения, свързани с учебници, мобилни телефони, дисциплина, езиково обучение и оценяване в училище.
Едно от ключовите предложения засяга въвеждането на интензивна езикова подготовка по български език за деца, които не го владеят добре. Това включва и деца, завърнали се от чужбина. Обучението ще бъде реализирано по два начина: индивидуално за ученици от 1. до 7. клас чрез ускорена програма с постепенно включване в основния клас, и чрез създаване на подготвителен езиков клас за деца, които изобщо не владеят български език. В случаите на сериозни езикови затруднения, ще бъде възможно и повтаряне на първи клас. Тези мерки целят да предотвратят затруднения в усвояването на останалите учебни предмети, да повишат мотивацията на учениците и да намалят риска от отпадане от образователната система.
В законопроекта се предвижда и създаването на нов тип специализирани училища – математически и природоматематически гимназии, които ще приемат ученици още след 4. клас. Всички съществуващи в момента такива гимназии ще бъдат преобразувани съгласно новите изисквания. Учениците ще получават профилирана подготовка в областта на математиката и природните науки, без да се налага повторно кандидатстване след 7. клас. При желание, те ще могат да кандидатстват в други училища, а освободените места ще се попълват чрез допълнителен прием.
Законопроектът въвежда и забрана за използване на мобилни телефони в училищата, освен при строго образователни и медицински цели или при форсмажорни обстоятелства. Мотивите посочват, че електронните устройства влияят негативно върху концентрацията, образователните резултати и уменията на децата – когнитивни, социални, емоционални и комуникативни.
По отношение на дисциплината се предлага разширяване на правомощията на учителите за налагане на предупредителни мерки при неприемливо поведение. Целта е да се даде възможност за бързо и ефективно решаване на проблеми с ученици, за да се избегнат сериозни санкции. Подкрепящите мерки от действащия закон ще бъдат запазени.
Друго предложение предвижда въвеждането на задължителен избираем час по възпитание в добродетели и формиране на ценности, включително религиозни. Родителите и учениците ще могат да избират между три програми, насочени към формиране на универсални човешки качества – като честност, уважение, съпричастност и др. Религиозната част няма да е задължителна, а по предмета няма да се поставят оценки. Целта е насърчаване на дискусии, житейски казуси и развитие на емоционалната интелигентност.
Учебниците също ще претърпят промени – ще бъдат разделени на части, което ще улесни носенето им от учениците и ще позволи по-лесна актуализация. Ще се създават и електронни версии с интерактивно съдържание. Опростява се процедурата за тяхното оценяване, като се засилва ролята на МОН и се премахва формализмът.
Оценяването на учениците ще се трансформира – от проверка на фактологични знания към оценяване на умения за реалния живот, критично мислене и социално-емоционално развитие. Така ще се проследява личният напредък на учениците и ще се разпознават техните силни и слаби страни, за да се развива потенциалът им.
Атестацията на учителите и директорите ще бъде заменена с ежегодна оценка на тяхната работа. Тази оценка ще бъде едновременно проследяваща и мотивираща, ще служи като основа за кариерно развитие и прилагане на корективни мерки.
Предвиждат се и два нови кариерни статута – базови учители, които ще подпомагат студенти в педагогическата практика, и методици, които ще предоставят системна подкрепа на учителите на местно ниво. Ще бъде въведена и ежегодна квалификация с обучения в училище и други институции, които ще се кредитират. Ще бъде създадена информационна система за наблюдение и оценка на квалификационните програми и тяхната ефективност.
Общините ще могат да регулират приема на ученици с цел избягване на концентрацията на деца от уязвими групи в едно училище. Кметовете ще трябва да засилят контрола върху обхвата, за да се предотврати отпадането от училище. Те ще имат право да обявяват неучебен ден само по повод празника на общината, а в други случаи ще трябва да предложат това на министъра на образованието.
За ранното детско развитие ще се създаде нова квалификация – „специалист по ранна детска грижа“, в отговор на недостига на медицински сестри в детските ясли. Новите специалисти ще получат подготовка, необходима за възпитанието, социализацията и обучението на децата.Кариерните консултанти ще се обединят в Национален център за кариерно ориентиране, който ще помага на учениците в избора на професия и образование, както и на самите училища.
Предвидени са и облекчения за деца със специални образователни потребности, включително възможност за обучение до 12. клас в центровете за специална образователна подкрепа и валидиране на знания по предмети от втория гимназиален етап.
Регионалните управления на образованието ще преминат към статут на административни структури по Закона за администрацията. Целта е повишаване на ефективността, отчетността и координацията между МОН и местните образователни власти.
Предложените промени в образователния закон целят модернизация и по-голяма ефективност на системата. Те поставят акцент върху практическите умения, овладяването на български език, подкрепата за талантливи и уязвими ученици, дисциплината и намаляване употребата на телефони. Реформите предвиждат нови професионални роли, гъвкаво оценяване и по-добра връзка между обучението и реалния живот. Целта е създаване на приобщаваща, съвременна и ориентирана към развитието на всяко дете образователна среда.
