Пътят от класната стая до офиса: Защо младите в България трудно намират работа
България продължава да отчита ниска обща безработица, но зад добрата статистика се крие сериозен проблем – младите хора много по-трудно намират мястото си на пазара на труда. Докато общата безработица намалява от 4,3% през 2023 г. до 3,5% през 2025 г., младежката остава значително по-динамична. След 7,1% в началото на 2023 г. тя достига 9,3% през първото тримесечие на 2024 г., а през второто тримесечие на 2026 г. е 8,1%. Това показва разминаване между общата ситуация на пазара и възможностите пред хората, които тепърва търсят първата си работа.
Само между април и юни 2026 г. безработните младежи у нас са около 27 200 души. От тях 19 400 са мъже, а 7800 – жени. Година по-рано безработните млади хора са били 26 500. Паралелно с това работодателите в редица отрасли продължават да заявяват недостиг на работна ръка. Строителство, производство, транспорт, логистика, туризъм и земеделие са сред секторите, които изпитват най-сериозни затруднения при намирането на служители. Така се оформя парадоксът – бизнесът търси хора, а част от младите хора остават извън пазара на труда.
Още по-ясно проблемът се вижда чрез показателя NEET – млади хора, които нито работят, нито учат или се обучават. По данни, цитирани от Евростат, делът им в България е около 13,8% през 2025 г., при приблизително 11% средно за ЕС. Това поставя страната сред държавите с най-висок дял на младежи извън образование и заетост. Причините могат да бъдат различни – липса на професионален опит, неподходяща квалификация, обезкуражаване, ниска мотивация, работа извън официалната статистика или оставане в сивата икономика. Именно затова NEET показателят допълва картината, която обикновеният процент на безработица не може да покаже.
Един от големите проблеми е разминаването между това, което образователната система подготвя, и това, което икономиката реално търси. Значителна част от младите завършват специалности в социалните науки, бизнеса и правото, докато делът на завършващите направления, свързани с технологии, точни науки и математика, остава по-нисък от средния за ЕС. При професионалното образование също се наблюдава несъответствие между изучаваните специалности и регионалната икономика. В същото време предприятията изпитват недостиг на инженери, технически специалисти, квалифицирани работници и кадри в редица практически професии. Липсата на достатъчни дигитални умения допълнително усложнява прехода от училището към работното място.
Отговорът на държавата включва дуалното обучение, при което учениците съчетават образованието си с практическа работа в предприятие. Моделът съществува у нас от 2015 г., а от 2022 г. професионалното образование постепенно се преструктурира така, че обучението в реална работна среда да заема по-важно място. Въпреки това през учебната 2024/2025 г. само около 9% от започващите професионално образование са били включени в пълноценна дуална форма. Ограничението по отношение на възрастта за работа също поставя въпроса дали учениците започват достатъчно рано да изграждат професионални навици и връзки с работодатели.
На европейско и национално ниво съществуват и други механизми – „Гаранцията за младежта“, младежки медиатори, програми за обучение и квалификация и мерки за активиране на хората, които не учат и не работят. Общият проблем обаче остава: значителна част от тези инструменти се намесват, след като младият човек вече е отпаднал от образованието или пазара на труда. По-ранното професионално ориентиране, кариерното консултиране и постоянният контакт между училищата и бизнеса могат да имат значение още преди избора на специалност. Така младите ще получават по-ясна представа не само какво могат да учат, но и какви реални възможности за работа стоят зад избора им.
Данните очертават проблем, който не се измерва единствено с процента безработица. България има сравнително ниска обща безработица, но едновременно с това се сблъсква с недостиг на работна ръка и с висока група млади хора извън образование и заетост. Разминаването между училището, професионалното обучение и нуждите на икономиката превръща прехода от класната стая към първото работно място в едно от ключовите предизвикателства пред пазара на труда. Въпросът вече не е само как да се намери работа на безработния младеж, а как още в училище да бъде създадена по-пряка връзка между образованието, уменията и професиите, от които икономиката има нужда.
