Осиновяваш куче, получаваш отпуск: нова тенденция на трудовия пазар
Все повече работодатели по света преосмислят отношението си към домашните любимци и нуждите на техните стопани, като въвеждат специален отпуск при осиновяване на куче или котка. Практиката е известна като pawternity leave – игра на думи, съчетаваща английските понятия за лапа и родителски отпуск. Макар все още да е корпоративна придобивка, а не масово законово право, тя набира популярност и поставя въпроса дали подобен модел може да се утвърди и в Европа, включително в България.
В Австралия вече има конкретни примери за подобни политики. Пивоварната BrewDog е сред компаниите, свързвани с предоставянето на една седмица платен отпуск на служители, които вземат ново куче. Целта е стопаните да имат време да се грижат за животното през първите дни, когато то трябва да свикне с новата среда, да изгради режим и постепенно да се научи да остава само. Организацията World Animal Protection в Австралия също посочва два дни отпуск за адаптация на нов домашен любимец, както и два дни при загуба на животно-компаньон.
Подобни практики се срещат и в Европа. Финландската компания Musti Group, която работи в сектора на продуктите за домашни любимци в скандинавските държави, е въвеждала три дни платен отпуск при осиновяване на кученце или коте. Във Великобритания също има компании, които предлагат допълнително време за грижа за нов домашен любимец. В международен план тези инициативи показват как работодателите започват да отчитат ролята на животните в семейния живот и търсят нови начини да привличат и задържат служители. Въпреки това условията се различават между отделните компании, а подобен отпуск не е универсално право за всички работещи.
Причините за въвеждането на „майчинство за куче“ са преди всичко практически. Първите дни след осиновяването могат да бъдат предизвикателни както за животното, така и за неговия стопанин. Необходимо е време за адаптация, обучение, изграждане на навици и понякога посещения при ветеринар. Допълнителният отпуск може да улесни този процес, като същевременно се превръща в атрактивна социална придобивка. Някои работодатели разглеждат грижата за домашните любимци като част от политиката си за благосъстояние на служителите, редом с гъвкавото работно време и възможността за работа от дома.
Тенденцията постепенно достига и европейския трудов пазар, където темата за баланса между личния и професионалния живот придобива все по-голямо значение. Засега няма установено общоевропейско законово право на платен отпуск за нов домашен любимец, но примерите от отделни компании показват, че подобна придобивка може да бъде въведена на работодателско ниво. В България тя също би могла да се обсъжда като част от вътрешните правила за труд и социалните придобивки. Дали „майчинството за куче“ ще се превърне в по-широко разпространена практика, предстои да се види, но международните примери вече показват, че за някои работодатели грижата за домашния любимец е част от грижата за самия служител.
