Доверието към Борисов спада, ИТН изпада от парламента, Радев с потенциална подкрепа за партия, гласят последните проучвания
ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила на предстоящи парламентарни избори, но регистрира сериозен спад в подкрепата си. Това показват данните от национално социологическо проучване на агенция „Маркет Линкс“, представено по bTV от социолога Добромир Живков.
.
Изследването е проведено в периода 18–29 декември 2025 г. сред 1008 души чрез пряко интервю и онлайн анкета, с подкрепата на bTV. По думите на Живков, 2025 г. е първата от четири години без избори, но политическата ситуация се е променила бързо – от надежди за стабилност до разочарование и несигурност.
Според данните ГЕРБ-СДС пада до 18,1% подкрепа – ниво, което досега не е регистрирано от агенцията. „Това е сериозна криза на доверие във водещата политическа сила“, коментира Живков. В същото време „Продължаваме Промяната – Демократична България“ отбелязва лек ръст сред гласуващите, като между 100 и 130 хиляди избиратели се връщат към коалицията.
„Има такъв народ“ остава под изборната бариера. Ключова група в настоящата ситуация са хората, които заявяват „не съм решил за кого да гласувам“ – те имат намерение да участват във вота, но все още търсят своя политически избор. По думите на социолога, немалка част от тях очакват появата на нов политически проект.
Проучването отчита и потенциална мобилизация около евентуална партия, свързана с президента Румен Радев. Доверието към държавния глава остава стабилно, тъй като той стои дистанциран от партиите. Ако обаче Радев влезе директно в партийната политика, това би довело до силна поляризация, смята Живков.
Най-драстичен спад в доверието се отчита при лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, което според социолога е знак за лидерска криза. Делян Пеевски е с най-високо ниво на недоверие сред политическите фигури. Високо остава и недоверието към лидерите на останалите формации в управляващата коалиция, включително Слави Трифонов и Атанас Зафиров.
Данните показват още, че обществената енергия за протести не е изчерпана. Недоволството срещу еврозоната и опасенията около бюджета за 2026 г. засилват усещането, че посоката на развитие на страната не се одобрява от мнозинството. Според паралелно изследване на „Мяра“, 63,8% от българите смятат, че неприемането на бюджета за 2026 г. ще се отрази негативно на жизнения им стандарт.
