Лакомство или пакост? Защо празнуваме Хелоуин
Знаете ли, че Хелоуин съществува от повече от хиляда години? Това, което започва като сериозен религиозен празник, се трансформира през вековете, ставайки все по- светски и социален, тъй като религиозните му символи почти изчезнаха. Днес Хелоуин е празник на зловещо забавление, характеризиращ се с фенери от тикви по веранди и деца, тичащи от врата на врата за лакомства.
Хилядолетната история на Хелоуин Хелоуин води началото си от келтския фестивал на реколтата Самайн, който се е празнувал в древна Великобритания и Ирландия на 1 ноември.
Вярвало се е, че на този ден границите между живите и мъртвите, между хората и боговете, изтъняват. Събитието е било изпълнено с опасности, тъй като боговете са правили номера на своите смъртни поклонници и са се случвали свръхестествени явления. Хората са се обличали в костюми и са палили огньове, за да отблъскват скитащи духове и злонамерени действия. Тези мистични ритуали са помогнали на съвременния Хелоуин да се сдобие с класически герои – вещици, призраци, таласъми и вампири, които се носят през нощта.
Векове по-късно християнската църква наслагва свои собствени традиции върху Самайн. През 7-ми век папа Бонифаций IV обявява Деня на Вси светии за свещен ден на 13 май. Век по-късно папа Григорий III премества празника на 1 ноември, вероятно като християнски заместител на езическия фестивал. Вечерта преди светическото честване става известна като Навечерието на Вси светии, което в крайна сметка е съкратено до Хелоуин.
Въпреки че празникът е възникнал в келтските региони на Ирландия, Обединеното кралство и Северна Франция, той в крайна сметка се е разпространил в други части на света. Ранните пуритански колонисти в Нова Англия не са го празнували, но Хелоуин се е радвал на известна популярност в южните колонии. До 19 век есенните празници на реколтата са заимствали много елементи от Хелоуин, а ирландските имигранти, бягащи от Големия картофен глад, са донесли със себе си много повече от обичаите, които са запазени и днес, като например фенери от тикви .
„Лекарствата с номера“, лайт мотивът на съвременния Хелоуин, при който децата се обличат в костюми и искат лакомства от съседите си, се е зародил в началото на 20-ти век. Той произлиза от стар ирландски и шотландски обичай, наречен „guising“ (преобличане), при който човек се облича, разказва виц, рецитира стихотворение или изпълнява някакъв друг малък номер и получава лакомство в замяна. До средата на века „лекомствата с номера“ са се превърнали в познатия ритуал от врата на врата, който сега генерира милиарди долари от продажби на бонбони в Съединените щати всяка година.
Макар че сега се свързва с костюми, игри за Хелоуин и страшни филми,Хелоуин не винаги е бил време за забавления и игри. Древните келти вярвали, че на 1 ноември душите на починалите се завръщат, за да посетят домовете си или да пътуват до отвъдното.
Хелоуин традиционно се чества на 31 октомври — предната нощ на деня на Вси светии.
Корените му водят до келтския празник Samhain (Самайн) в Ирландия и Великобритания, когато се вярвало, че границата между живите и мъртвите се размива.
В България се разглежда по-скоро като „импортен“ или западен празник, отколкото като част от традиционната българска култура.
В последните години все повече се виждат тематични партита, клубни събития, маскаради по случай Хелоуин в големите градове като София, Пловдив, Варна, а в големите търговски центрове се организират събития с грим, тиквено декориране и тематични забавления.
Сред децата се появява практиката „trick-or-treat“ (писък или лакомство) — деца с костюми обикалят съседи или сгради.
Българска православна църква (БПЦ) мнохократно изразява неодобрение към нарастващата популярност на Хелоуин у нас, като я е определила като „не-българска“ и неприсъща за православната култура.
В някои общини е взето решение да се забранят масови празненства по Хелоуин в училища и детски градини Пример за това е община Елин Пелин.
Част от критиките идват поради това, че празникът се приема като комерсиален и отнасящ се до западна култура, а не към традиционни български ценности.
България има свои маскарадни и ритуални празници, които имат сходен елемент (уплашване на злите духове, маскиране) — например празникът на кукерите („Сурва“ в Перник) и други зимни/пролетни обичаи.
Затова за някои хора Хелоуин изглежда като „вносна“ алтернатива на по-дълбоко коренени български обичаи.
Макар че не е официален празник в България и масово не се празнува така както в САЩ или Великобритания, в градските среди и сред по-младите поколения интересът към него расте.
