Икономиката забавя ход: МФ очаква охлаждане на доходите и заетостта
Българската икономика навлиза в период на постепенно забавяне, а високите темпове на ръст на доходите и заетостта от последните години започват да отслабват. Това показва есенната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2026–2029 г., която служи като основа за подготовката на държавния бюджет. Според прогнозата икономическият растеж ще се забави от очакваните 3% през 2026 г. до 2,5% през 2027 г., а през 2028 и 2029 г. ще достигне около 2,4%.
Основният двигател на икономиката – потреблението на домакинствата – също се очаква постепенно да загуби инерция. Причината е свързана с по-бавния ръст на доходите и очакваното охлаждане на пазара на труда. Именно по-умереното потребление се очертава като един от факторите, които ще ограничават икономическата активност през следващите години. Подобна тенденция се наблюдава и в пролетните оценки на МФ и Европейската комисия, които също очакват по-слаб растеж на заплатите и потреблението.
След години на двуцифрено увеличение доходите от труд се очаква да започнат да растат с по-умерени темпове. За 2026 г. прогнозата е номиналният ръст на доходите от труд да бъде 8,5%. През 2027 г. увеличението на компенсацията на един нает, която включва не само заплатата, но и осигуровките и останалите разходи на работодателя, се очаква да се забави до 6,2%. За 2028 и 2029 г. темпът се прогнозира да остане малко над 5%. По-ниската инфлация и по-бавният ръст на минималната работна заплата са сред факторите зад очакваното забавяне.
Първите признаци за промяната вече се виждат през 2026 г. През първата половина на годината компенсацията на един нает е нараснала със 7,1% на годишна база при 11,2% за същия период на предходната година. Същевременно производителността на труда се подобрява – през първото полугодие реалната производителност се е увеличила с 2,4%. Това съчетание – по-бавен ръст на разходите за труд и по-висока производителност – се очаква да ограничи увеличението на разходите за труд на единица продукция.
По-съществен сигнал идва от пазара на труда. След продължителен период на увеличаване на броя на заетите през второто тримесечие на 2026 г. заетостта е намаляла с 0,4%. За първи път от средата на 2023 г. ръстът на работните места в строителството и услугите не е успял да компенсира спада в промишлеността и селското стопанство. В същото време безработицата през първото тримесечие е достигнала исторически ниско равнище от 3,2%, след което през второто тримесечие се е върнала към нивата от втората половина на 2025 г.
Според МФ тези показатели могат да означават, че периодът на непрекъснат и висок ръст на заетостта е към своя край. За 2026 г. прогнозата остава за увеличение на заетостта с 0,5%, но очакванията за 2027 г. са коригирани до едва 0,2%. През 2028 и 2029 г. броят на заетите се очаква да остане приблизително на достигнатото ниво. В същото време недостигът на работна сила остава фактор, който може да поддържа натиск върху възнагражденията в определени сектори. Европейската комисия също посочва недостига на кадри в промишлеността, строителството, образованието и здравеопазването като структурен проблем за българския пазар на труда.
Инфлацията също остава важен фактор за доходите и потреблението. Средногодишната инфлация за 2026 г. се прогнозира на 4,8%, а за 2027 г. – на около 4%. Така пред България се очертава период на по-умерен икономически растеж, постепенно забавяне на ръста на възнагражденията и почти нулево увеличение на заетостта в края на прогнозния период. Същевременно по-високата производителност може частично да компенсира охлаждането на пазара на труда и да ограничи натиска върху разходите на бизнеса. Прогнозата ще бъде един от ключовите ориентири при подготовката на Бюджет 2027.
