Конфликт между ЕС и Илон Мъск: ЕК губи достъп до рекламните инструменти на X, след като наложи глоба от 120 млн. евро
Европейската комисия (ЕК) загуби достъп до контролния си панел за закупуване и проследяване на реклами в X — платформата на Илон Мъск — след като глобата ѝ от 120 милиона евро за нарушаване на правилата на ЕС за прозрачност предизвика ответна реакция от компанията. Ръководителят на продуктовия отдел на X, Никита Биер, обяви, че рекламният акаунт на ЕК е закрит с мотива, че институцията се е опитала да използва инструментите на платформата по начин, който подвежда потребителите.
Глобата бе наложена по силата на Закона за цифровите услуги (ЗАЦУ) заради три основни нарушения: продажбата на „синя отметка“ без реална проверка на автентичността на профилите, липсата на прозрачност в рекламната библиотека на X и отказът да се предостави достъп на изследователи до данни за рекламни кампании. Според ЕК тези практики затрудняват проверката на политически и чувствителни кампании и подвеждат потребителите.
Реакцията на X е необичайна – вместо да промени практиките си веднага след глобата, компанията блокира институцията, която я санкционира. В публикацията си Биер обвини ЕК, че се е опитала да публикува линк чрез Ad Composer, който да изглежда като видеоклип, с цел „изкуствено увеличаване на обхвата на публикацията“. Така Европейската комисия вече няма достъп до инструментите за реклама на платформата.Този конфликт подчертава напрежението между технологичните гиганти и наднационалните регулатори. Докато ЕК демонстрира готовност да санкционира компании, които нарушават правилата за прозрачност, X показва способността си да реагира агресивно, ако счита, че инструментите ѝ са използвани неправомерно. Случаят създава прецедент и може да повлияе върху бъдещите регулации на дигиталните платформи в ЕС.
В близките седмици ЕК ще трябва да намери алтернативни канали за комуникация, а X ще трябва да реши дали ще промени функционалностите на Ad Composer, за да избегне бъдещи санкции. Ако платформата не изпълни изискванията на ЗАЦУ в определения срок, могат да последват нови глоби или дори блокиране на рекламните ѝ услуги в ЕС.
Случаят остава в динамично развитие и поставя въпроса как технологичните компании могат да съвместяват комерсиални интереси с европейските изисквания за прозрачност и защита на потребителите. Това е едновременно тест за правомощията на регулаторите и демонстрация на възможностите на глобалните платформи да контролират съдържанието и достъпа до своите услуги.
