Иран отвърна с масиран ракетен обстрел след израелска атака над ядрени обекти – регионът на ръба на война.
След масирана израелска атака срещу ключови военни и ядрени обекти на Иран, Техеран отвърна с невиждан до момента ракетен обстрел по територията на Израел. Ситуацията доведе до сериозна ескалация в Близкия изток и повдигна тревоги за разрастване на конфликта в регионален и глобален мащаб.
В петък следобед Израел нанесе удари по над 200 цели в Иран, включително подземния ядрен комплекс в Натанц, където според израелски източници е бил унищожен висшият команден ешелон на Иран. Бомбардировки са извършени и над съоръжения в Исфахан, северните покрайнини на Техеран и ядрената инсталация Фордо край Кум.
Като отговор, по-късно същата вечер Иран изстреля стотици ракети по посока на Израел. Сирени за въздушна тревога прозвучаха в Тел Авив, Йерусалим и други израелски градове. Израелски военни съобщиха за изстрелване на около 100 дрона, макар Техеран категорично да отрече употребата на безпилотни апарати. До момента няма данни дронове да са достигнали израелска територия.
Според иранската агенция Тасним, иранската противовъздушна отбрана е свалила два израелски изтребителя, а жена пилот е била пленена. Информацията не е потвърдена от независими международни източници.
Израелската служба за спешна помощ потвърди, че петима души са ранени и хоспитализирани в района на Тел Авив. На населението беше издадено нареждане да потърси укритие, като всички системи за ПВО са в активен режим.
Една ракета, изстреляна от Йемен, падна в град Хеброн на Западния бряг. Петима палестинци, включително три деца, са пострадали, съобщи Палестинският червен полумесец. Зад атаката се подозира хуситската групировка в Йемен – съюзник на Иран.
Групировките Хамас и Хизбула обявиха подкрепа за Иран, като предупредиха за възможни действия в случай на нови израелски атаки.
Международни реакции
Съединените щати, чрез президента Доналд Тръмп, заявиха, че все още има възможност за дипломатическо решение, като призоваха Иран да прекрати ракетния обстрел и да се върне на масата за преговори по ядрената програма. Същевременно Тръмп защити правото на Израел на самозащита, без да коментира конкретно първоначалната атака срещу иранските ядрени съоръжения.
Великобритания, с премиера Кийр Стармър, обяви, че няма да участва в защита на Израел при ирански ответен удар, като призова и двете страни за сдържаност.
Франция зае междинна позиция – президентът Еманюел Макрон заяви, че страната ще защити Израел, ако бъде нападнат, но няма да участва в офанзивни действия. Макрон подчерта, че Франция не е била информирана и не е одобрила израелските удари и винаги е предпочитала дипломатическо решение за иранската ядрена програма. Той също така призова за прекратяване на огъня в Газа и обяви, че Франция е готова да признае Държавата Палестина.
Руският президент Владимир Путин се обади на израелския премиер Бенямин Нетаняху, призовавайки към незабавно прекратяване на военните действия и връщане към политически диалог. Москва предложи посредничество за намаляване на напрежението.
Иран внесе официално писмо до Съвета за сигурност на ООН, обвинявайки Израел в „незаконни и страхливи действия“ и обеща „решителен и пропорционален отговор“. По искане на Техеран, Съветът ще проведе извънредно заседание, на което ще бъдат обсъдени последствията от израелските атаки.
Ядрената програма на Иран остава сърцевина на напрежението. Техеран твърди, че разработките му са с мирна, гражданска цел, но според последен доклад на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), Иран е в нарушение на задълженията си по Договора за неразпространение на ядрено оръжие (NPT). Преговорите с администрацията на Тръмп за нова сделка останаха без резултат, след като Иран отхвърли последното предложение на Вашингтон.
Настоящата ескалация показва опасно изместване на конфликта от косвени сблъсъци към директна конфронтация между Иран и Израел. За пръв път от години Израел извършва пряка атака срещу стратегическа и ядрена инфраструктура на Иран – действие, което променя досегашната динамика на въздържане.
Съюзниците на двете страни – регионални и глобални – заемат различни позиции, което създава риск от по-широка военна конфигурация в Близкия изток. Следващите часове и дни ще бъдат критични за определяне на посоката – към преговори или към нова война.
