Евростат отчете ускоряване на инфлацията до 3,2% в еврозоната. Българската инфлация достигна 6,3% по европейската методология
Инфлацията в еврозоната продължава да се ускорява и през май достига 3,2% на годишна база, показват предварителните данни на Евростат. Това е най-високото равнище от септември 2023 г. насам и представлява увеличение спрямо отчетените 3% през април. На месечна база цените в страните от валутния съюз са нараснали с 0,1%, което потвърждава тенденцията на постепенно засилване на ценовия натиск в региона.
България остава сред държавите с най-висока инфлация в Европа. Според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), използван от Евростат за сравнение между държавите членки, годишната инфлация у нас достига 6,3% през май при 6% месец по-рано. На месечна база поскъпването е 0,3%. Данните на Националния статистически институт са дори малко по-високи и показват 7% годишна инфлация, което подчертава продължаващото поскъпване на редица стоки и услуги.
Сред страните с най-високи темпове на инфлация през май са България, Литва и Гърция, докато най-ниски стойности отчитат Малта, Германия и Франция. Разликите между отделните държави показват, че възстановяването на ценовата стабилност в Европа остава неравномерно, въпреки усилията на Европейската централна банка за ограничаване на инфлационния натиск.
Основен двигател на поскъпването в еврозоната продължава да бъде енергийният сектор, където цените се увеличават с 10,9% на годишна база. Значителен принос имат и услугите, чиито цени нарастват с 3,5%, докато храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия поскъпват с 2%. Анализатори предупреждават, че високите енергийни разходи и геополитическата несигурност могат да продължат да оказват влияние върху потребителските цени през следващите месеци.
На този фон председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард призова за по-бърза интеграция на капиталовите и банковите пазари в Европа. Според нея засилващата се конкуренция от страна на нови финансови технологии и дигитални активи поставя предизвикателства пред международната роля на еврото. Лагард подчерта, че Европа трябва да изгради по-дълбоки и по-ликвидни финансови пазари, за да укрепи позициите на единната валута и да повиши икономическата устойчивост на съюза.
