Цените у нас растат по-бързо: БНБ отчита инфлация от 6% през октомври
Инфлацията в България продължава да се ускорява и вече достига 6% на годишна база през октомври. Натискът върху цените у нас остава по-силен от средния за еврозоната, където инфлацията през септември е била 3,8%. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев по време на международния форум OMFIF – Монетарният и финансов институционален форум, провеждащ се в София.
По думите му предварителните данни на Националния статистически институт показват ново ускоряване на инфлацията спрямо септемврийските 5,6%. Радев подчерта, че присъединяването към еврозоната не означава автоматично преодоляване на икономическите различия между отделните държави. Вътрешното потребление, бързият ръст на кредитирането и условията за финансиране продължават да оказват съществено влияние върху ценовата динамика в България.
Управителят на БНБ обърна внимание и на състоянието на банковия сектор. По думите му финансовите институции у нас остават добре капитализирани и ликвидни, но кредитирането продължава да нараства със значителни темпове, особено при жилищните заеми. Това налага предпазлив подход от страна на надзорните органи и запазване на строгите изисквания към банките. Според Радев добрите финансови показатели не трябва да бъдат повод за отслабване на контрола.Радев коментира и решението на Европейската централна банка от 29 октомври да запази трите основни лихвени процента без промяна. Той определи решението като правилно, тъй като дава възможност да бъде оценено въздействието на поскъпването на енергоносителите и затягането на финансовите условия. Предупреждението му обаче е, че ако следващите икономически данни покажат по-траен инфлационен натиск, може да се наложи ново повишение на лихвите. Особено важно е дали поскъпването на енергията ще се пренесе върху останалите стоки и услуги, заплатите и инфлационните очаквания.
Прогнозите за еврозоната също се влошават. Очакваната обща инфлация за 2027 г. е ревизирана нагоре до 2,6%, а базисната – до 2,5%, при заложена цел от 2% на Европейската централна банка. Като положителен сигнал Радев посочи, че дългосрочните инфлационни очаквания остават стабилни около 2%. Въпреки това развитието на цените през следващите месеци ще бъде решаващо за бъдещите решения на ЕЦБ, включително за лихвената политика и условията за кредитиране.



