Рекордни цени на храните: Масло, яйца и зеленчуци с огромен скок
Видимото покачване на цените на хранителните продукти в България започна още през пролетта на миналата година, а към май 2026 г. ефектът вече се усеща сериозно от почти всяко домакинство. Проверка на данни от държавни сайтове и търговски обекти показва, че голяма част от основните стоки са поскъпнали значително за периода между 11 май 2025 г. и 11 май 2026 г. Най-сериозен скок се наблюдава при зеленчуците и млечните продукти, като при някои стоки увеличението достига рекордни стойности.
Най-драстично е поскъпването при доматите, чиято цена буквално се е удвоила за една година. Ако през май 2025 г. килограм домати е струвал около 4,10 лв., то година по-късно цената вече достига 8,59 лв., което представлява ръст от 109,5%. При краставиците увеличението е по-умерено, но също осезаемо – от 4,34 лв. до 5,18 лв. за килограм, или близо 20% повече. Според търговци причините са комбинация от по-високи производствени разходи, скъпа електроенергия и транспорт, както и по-слаба реколта.
Сериозно поскъпване се отчита и при млечните продукти. Най-фрапиращ е примерът с маслото от 250 грама, чиято цена е скочила от 2,26 лв. до 6,43 лв. – увеличение от цели 184%. Кашкавалът е поскъпнал с над 22%, а сиренето – с близо 6%. Експерти коментират, че млечният сектор остава под натиск заради скъпите фуражи, разходите за производство и международните цени на суровините.
При месото тенденцията също е предимно към увеличение. Свинският бут е поскъпнал с над 15%, достигайки над 15 лв. за килограм. Любопитно изключение прави смесената кайма от свинско и телешко месо, която е поевтиняла с близо 30%. Според анализатори това може да се дължи на по-ниско търсене и агресивни ценови политики на търговските вериги.
Осезаемо увеличение има и при ежедневните стоки от първа необходимост. Едно яйце вече струва около 74 стотинки при 48 стотинки година по-рано, което е ръст от над 54%. Хлябът „Добруджа“ също е поскъпнал с близо 24%. Така хранителната инфлация продължава да натоварва семейните бюджети, а потребителите все по-често ограничават покупките си или търсят по-евтини алтернативи.
