Гибралтар на прага на нова ера
Очаква се последната бариера в континентална Европа – граничната ограда между Гибралтар и Испания – да падне в началото на 2026 г. Това ще бъде и предпоследната стена в рамките на ЕС, след като единствената останала на територията на Съюза ще остане тази в разделения Кипър.Според дипломатически източници Брюксел, Мадрид и Лондон планират до октомври да е готов окончателният текст на споразумението между ЕС и Обединеното кралство, така че то да бъде ратифицирано около Коледа. Главният министър на Гибралтар Фабиан Пикардо не се ангажира с конкретни дати, но потвърди, че целта на всички страни е споразумението да влезе в сила възможно най-скоро.
Преговорите, водени от четири страни – Лондон, Мадрид, Брюксел и самия Гибралтар – продължиха с години и преминаха през сериозни напрежения. Основните спорни теми бяха свързани с косвеното данъчно облагане и Шенгенските проверки, засягащи свободното движение на хора и стоки. През юни 2025 г. бе постигнато политическо съгласие по ключовите параметри, а правният документ вече е почти финализиран.
Брюксел потвърждава, че английската версия на текста е готова, но предупреждава, че сроковете за официалното приключване може да са твърде оптимистични – предстоят преводи на всички 23 официални езика на ЕС, одобрение от Европейския парламент и дипломатически усилия от страна на Испания, за да се преодолеят възможни възражения. За сравнение, подобни споразумения с Андора и Сан Марино отнеха над година.
Исторически Гибралтар бе една от най-трудните „празнини“ след Брекзит – подобно на Северна Ирландия. Скалата дълго време остана в правен вакуум: територия извън Шенген, но със свободен достъп до ЕС, което създаваше напрежение и съмнения за злоупотреби. Испания дори успя да включи в преговорните документи от 2017 г. изречение, според което без нейното съгласие никакво споразумение за Гибралтар не може да влезе в сила. Това провокира бурни реакции в Лондон, включително напомняния за Фолкландската война.
Политическото споразумение от юни 2025 г. предвижда:Премахване на граничните проверки на хора и стоки между Испания и Гибралтар.Двойна проверка на пътници на летището и пристанището от испанската и гибралтарската полиция.Испански контрол на летището по модел на френската полиция в лондонската гара „Сейнт Панкрас“.
Митническа уния между ЕС и Гибралтар, която премахва стоковите проверки и въвежда нови данъчни правила.Прилагане на косвен данък, сходен на ДДС, включително върху тютюневите изделия – мярка, целяща да ограничи контрабандата и да доближи данъчната система на Гибралтар до европейските стандарти.
Финансовите условия бяха сред най-спорните. Гибралтар не прилага ДДС и има едва 10% корпоративен данък – далеч под испанската ставка от 35%. В анклава са регистрирани около 13 000 компании, които почти не плащат данъци върху печалбите си от чужбина. Затова територията все още фигурира в „сивия списък“ на данъчните убежища на ЕС, макар Брюксел да работи за промяна на този статут.
Отвъд техническите въпроси най-силно символично значение има именно събарянето на граничната ограда между Гибралтар и Ла Линеа де ла Консепсьон. Тя бе издигната през 1969 г., когато диктаторът Франко затвори границата, и бе отворена отново през 80-те години. Днес през нея ежедневно преминават хиляди работници от Испания към Гибралтар.
Суверенитетът над Скалата остава извън обсега на преговорите – Испания се отказа от претенциите си още през 1713 г., а жителите на анклава два пъти – през 1967 и 2002 г. – категорично отхвърлиха идеята за испанска или споделена власт с повече от 95% от гласовете.
Ако всичко върви по план, началото на 2026 г. ще отбележи нова страница в историята на Гибралтар – малка, но стратегически важна територия, която най-сетне ще бъде „зашита“ в тъканта на европейското пространство без стени и гранични бариери.
