В България голяма част от компаниите, които спират дейността си, не преминават официално през процедура по несъстоятелност. Вместо това те често биват „изоставяни“ или прехвърляни на малоимотни граждани, като по този начин остават в правен вакуум. Този проблем затруднява обективното измерване на броя на фалиралите компании на годишна база и поставя предизвикателства пред бизнеса и институциите, които планират и управляват икономическите рискове.
Процесът на обявяване на несъстоятелност в България е сложен и тромав, което прави много по-лесно за собствениците просто да изоставят фирмите си, вместо да минават през официални съдебни процедури. Това е съществена разлика спрямо други държави от Централна и Източна Европа. В Полша например, където има 2,2 млн. активни компании, около 5000 преминават през формална процедура по несъстоятелност годишно. В Хърватия при 180 хил. действащи компании броят на официално фалиралите също достига 5000. Там правната рамка е структурирана така, че процедурата да е сравнително достъпна и бърза.
В България реалните фалити остават „скрити“. По данни на Кофас България, като се вземат предвид и скритите случаи, се предполага, че годишно фалират между 6000 и 10 000 компании. Прогнозите за 2025 г. сочат ясно нарастване на този негативен тренд. Липсата на външни инвестиции и нарастващата зависимост от износа към Западна Европа правят българската икономика по-уязвима към външни сътресения.
Според прогнозата на Allianz Trade се очаква увеличението на фалитите в България да бъде около 2% през 2025–2026 г., което е под средните световни нива. Въпреки това експертите от Кофас България предупреждават, че реалният процент на фалити може да бъде и по-висок. Основният критерий е дали компанията реално може да обслужва задълженията си, а не само дали е минала през официална процедура по несъстоятелност.
Проблемът с междуфирмената задлъжнялост в страната също се задълбочава. Причините за това включват лошо финансово управление в компаниите, липса на адаптация към променящите се пазарни условия и хронично забавяне на плащанията от страна на държавата към бизнеса.
Допълнително, външната търговия на България е изправена пред нови рискове. Проучване на Кофас показва, че макар България да е сравнително незасегната директно от въведените от президента Доналд Тръмп мита върху стоки, предназначени за САЩ, страната е индиректно изложена чрез своите основни търговски партньори. Това увеличава несигурността пред износа.
В същото време се наблюдава траен спад на преките чуждестранни инвестиции. Нови предприятия почти не се изграждат, а икономическият растеж се поддържа основно чрез увеличаване на вътрешното потребление, често финансирано с дълг.
Несигурната политическа среда, белязана от чести смени на правителства, допълнително отблъсква инвеститорите. Липсата на предвидимост е основен проблем, тъй като доверието на чуждестранния капитал зависи именно от стабилността и предвидимостта на бизнес климата.
Влизането на България в еврозоната се разглежда като положителна стъпка, но няма да бъде универсално решение на всички икономически проблеми. За 2025 г. икономическият растеж се очаква да бъде в рамките на 2.5–3%, подобно на този през 2024 г.
По отношение на външните рискове, особено свързани със САЩ, се отбелязва, че всяко политическо изказване или действие на Доналд Тръмп създава огромна несигурност в глобален мащаб.
В условия на нарастваща глобална несигурност и вътрешна нестабилност, оцеляването става основен приоритет за българските компании. Липсата на нови инвестиции, слабата институционална подкрепа и забавената адаптация към новите пазарни реалности поставят бизнеса в постоянен режим на реактивност, а не на развитие.
За да обърне тази тенденция, България се нуждае не само от стабилна политическа среда и ясна визия за икономическо развитие, но и от реформи, които да улеснят добросъвестното приключване на бизнес цикъла и да насърчат създаването на нови предприятия. Без трайно подобрение в предвидимостта, доверието на инвеститорите ще остане ограничено, а растежът ще бъде колеблив и зависим от външни фактори, върху които страната има все по-малък контрол.
Единственият сигурен път напред е активното инвестиране в конкурентоспособност, иновации и изграждане на устойчива бизнес среда, която да гарантира, че бъдещите кризи няма да се посрещат с такова ниво на уязвимост.
