Европа срещу туристите.
През последните дни редица европейски градове станаха сцена на координирани протести срещу масовия туризъм и т.нар. туристификация – процес, при който цели квартали и обществени ресурси се трансформират в услуга на туристите, често за сметка на жителите. В демонстрациите се включиха Барселона, Лисабон, Генуа, Венеция, Ибиса, Палма де Майорка, Сан Себастиан и още редица популярни дестинации, обединени под общото послание, че туризмът вече не е просто индустрия, а проблем, който пряко засяга качеството на живот в градовете.
Недоволството не е ново, но мащабът и синхронът на тазгодишните протести са безпрецедентни. Жителите излязоха на улиците с плакати като „Туризмът убива града“, „Масов туризъм = местна смърт“ и може би най-запомнящия се лозунг – „Вашият Airbnb беше моят дом“. Основният мотив за протестите е социалната и икономическа цена, която местните хора плащат заради неудържимия туристически наплив. В редица градове наемите са станали непосилни, а свободните жилища – оскъдни, тъй като масово се отдават краткосрочно на туристи чрез платформи като Airbnb. Това води до изтласкване на жителите от централните райони, загуба на общност и разпад на градския живот.Към жилищния проблем се добавя и екологичното натоварване, което туризмът оказва върху градовете. Венеция и Генуа, например, страдат от постоянния приток на круизни кораби, които не само замърсяват, но и изливат хиляди пътници в и без това претъпканите градски центрове. Лисабон и Барселона се борят с пренаселени улици, шум, отпадъци и деградация на публичното пространство, докато местните магазини и услуги отстъпват пред безкрайни редици от барове, ресторанти и сувенирни сергии, обслужващи единствено туристите.
Протестите, организирани от мрежата Southern Europe Against Touristification, преминаха основно мирно, но символично и запомнящо се – с водни пистолети, шествия, карнавална атмосфера, улични инсталации и ясни искания. Мнозина настояват за ограничаване на броя на посетителите, за контрол върху краткосрочните наеми, за данъци върху туризма и за връщане на града към неговите жители. „Не сме срещу туристите, а срещу превръщането на живота ни в спектакъл за чужди очи“, гласи едно от изказванията.
Някои градски администрации вече предприемат мерки. Барселона обяви, че ще премахне над 10 000 лиценза за туристически наеми до 2028 г., Майорка ограничава достъпа на круизни кораби, а Венеция въвежда туристическа такса. Активистите обаче остават скептични и предупреждават, че докато политиките продължават да бъдат ориентирани към растеж и печалба, а не към благосъстоянието на гражданите, проблемите само ще се задълбочават.
Понятието „свръхтуризъм“ отдавна присъства в обществените дебати, но днес все по-често се говори за „туристификация“ – по-дълбока и системна трансформация на икономиката и социалните структури в полза на туризма. Както обяснява проф. Грег Ричардс от университета в Тилбург, Нидерландия, свръхтуризмът се отнася до броя на посетителите, докато туристификацията е свързана с начина, по който градовете се преструктурират така, че да обслужват туристите, а не жителите – „класическата ситуация, при която сте в центъра на Амстердам и не можете да си купите хляб“.
Протестите от юни 2025 г. показват, че търпението се изчерпва. Европейците не се бунтуват срещу хората, които идват да видят красотата на градовете им, а срещу политиките, които превръщат тези градове в сцена, а жителите – в статисти. Въпросът, който вече не може да бъде игнориран, е: на кого принадлежи градът?
