Протестната вълна обхваща Франция, Белгия, Италия и Испания
Европа е изправена пред нова вълна на обществено недоволство, която обхваща Франция, Белгия, Италия и Испания. Причините са различни – от проблемите в образованието и бюджетните съкращения до високите цени, жилищната криза и миграционната политика. Все по-често обаче първоначалните искания на демонстрантите се преплитат с политически конфликти, а на места мирните шествия прерастват в сблъсъци с полицията.
Във Франция протестите започват с искания на ученици за повече преподаватели и по-добри условия в училищата, но постепенно прерастват в израз на по-широко социално и политическо недоволство. Съобщава се за хиляди задържани, значителна част от които непълнолетни, както и за ранени ученици, учители и полицаи. Напрежението се засилва от действията на маскирани участници, известни като „касери“, които прибягват до вандализъм и палежи. Американският президент Доналд Тръмп също се включи в спора, като свърза събитията с масовата миграция и опасенията от нарастващото влияние на исляма във Франция. Така образователните искания отстъпват на заден план пред различните политически интерпретации на кризата.
В Белгия недоволството е насочено основно срещу бюджетните ограничения и поскъпването на живота. В Брюксел се проведе мащабна демонстрация, която приключи мирно, но впоследствие маскирани групи влязоха в сблъсъци с полицията, използвайки камъни, бутилки и пиротехнически средства. Властите подчертаха, че участниците в безредиците не са част от основната синдикална демонстрация. Междувременно в Италия ученици окупираха гимназии в Рим под лозунга „Правете като във Франция“. Там образователните протести се преплитат със споровете за интеграцията на учениците с чуждестранно гражданство. Правителството на Джорджа Мелони предприе мерки за ограничаване на дела на определени категории чуждестранни ученици в новосформираните класове, което предизвика критики за възможна дискриминация.
В Испания основен източник на напрежение остава жилищната криза, която затруднява достъпа до достъпни домове. Общественото възмущение се засили след смъртта на 87-годишната Мари Кармен Абаскал, която била принудително изведена от жилището, в което живяла повече от 70 години. Случаят предизвика протести в Мадрид и остри реакции срещу изселванията и несигурността на хората с ниски доходи. Жилищният проблем също се превърна в предмет на политически спор, като десни формации свързват недостига на достъпни жилища с увеличаването на населението вследствие на миграцията.
Въпреки различията между отделните държави, европейските протести разкриват сходни проблеми – растящи разходи за живот, усещане за социална несправедливост и недоверие към политическите решения. Образованието, жилищната политика, бюджетните ограничения и миграцията все по-често се превръщат в теми на остри обществени разделения. Основното предизвикателство пред властите е да отговорят на реалните искания на гражданите, без напрежението да прераства в насилие и първоначалните причини за недоволството да бъдат изместени от политическите конфликти.
