Колкото по-интелигентен си, толкова по-малко приятели имаш
Психолози от престижното Лондонско училище по икономика, заедно с колеги от Сингапурския университет по мениджмънт, анализираха резултатите от проучване сред над 15 000 доброволци и техните открития
потвърдиха две добре познати тези: първата е, че хората, които живеят в гъсто населени райони, са склонни да се чувстват по-малко щастливи. Шумът, суетата и постоянният поток от информация могат да бъдат изтощителни. Втората, че щастието на повечето хора до голяма степен се определя от честотата и качеството на взаимодействията им с близки и приятели. Съществува ясна корелация: колкото по-интензивни и по-близки са социалните контакти, толкова по-високо е нивото на субективно щастие.
Истинската сензация обаче беше третото откритие: хората с високи нива на интелигентност се оказаха изключение от това правило. Проучването показа, че колкото по-висок е коефициентът на интелигентност на човек, толкова по-малка е нуждата му от постоянна и интензивна социална комуникация.
Парадоксално, но за високоинтелигентните личности щастието не зависи от това дали са „душата на компанията“ или имат широк кръг от приятели.
Техните мозъци сякаш приоритизират живота малко по-различно от мозъка на обикновения човек и това важи и за подходите към социалното взаимодействие.
Проучването показва, че интелигентният човек се чувства най-комфортно и хармонично във вътрешния си свят.
Хората с висок интелект често могат да възприемат прекомерната социална активност като нещо, което пречи на нормалното им съществуване и разсейва от нещата, които са наистина важни за тях.
Много интелектуалци по същество са самотници във вътрешния си усет, макар че не всички са склонни да го признаят открито.
Още по-парадоксално е, че проучването установи, че колкото по-интелигентни хора взаимодействат с другите, толкова по-малко щастливи са те.
Такива хора получават много повече положителни емоции и удовлетворение не от общуването в екип, а от други неща, които съответстват на техните дълбоки интереси и стремежи.
Изследователката Карол Греъм от Бруклинския институт, която е експерт по щастието, потвърждава тази идея.
Тя вярва, че интелигентните хора са склонни да използват по-голямата част от времето и интелектуалните си усилия за постигане на дългосрочни цели и за реализиране на проекти, които водят до конкретен резултат. Според нея именно в тези занимания интелектуалците намират своето щастие.
Тя дава примери за виден лекар, работещ върху ваксина срещу рак, или известен писател, създаващ нов литературен шедьовър – те не е нужно да общуват често с много хора.
Подобна комуникация може само да ги разсее от основната цел, нарушавайки вътрешната им хармония и концентрация, което се отразява негативно на чувството им за щастие.
По този начин, за високоинтелигентните хора пътят към щастието често се крие през техния вътрешен свят, дълбоки интереси и значими постижения, а не през широкия спектър от социални контакти, които ги отличават от по-голямата част от населението. Това откритие оспорва обичайните ни представи за това какво ни прави щастливи.
