Държавният бюджет се влошава рязко
Състоянието на публичните финанси в България през първите месеци на 2026 г. показва сериозно влошаване на бюджетната позиция и отклонение от принципите на фискална дисциплина. Данните от изпълнението на консолидираната фискална програма очертават тревожна тенденция – от отчетен излишък в началото на годината към значителен дефицит само месец по-късно. Това развитие поражда въпроси за устойчивостта на бюджетната политика и за спазването на правилата, заложени в Закона за публичните финанси.
Към края на януари 2026 г. бюджетът все още отчита излишък от около 212 млн. евро, което представлява приблизително 0.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт. Приходите и помощите достигат около 3.6 млрд. евро, докато разходите са близо 3.4 млрд. евро. На пръв поглед резултатът изглежда положителен, но зад него се крие значително увеличение на държавните разходи. Само за първия месец на годината те са с над 15% по-високи спрямо същия период на 2025 г., което означава допълнителни стотици милиони евро разходи.
Подобно увеличение на разходите поставя под съмнение спазването на законовата рамка. Съгласно Закона за публичните финанси, когато няма приет нов държавен бюджет, месечните разходи не трябва да надвишават нивата от същия период на предходната година. Ако това правило беше спазено стриктно, бюджетният излишък през януари би бил значително по-висок и би достигнал приблизително 650 млн. евро. Това показва, че още в началото на годината се е натрупал сериозен разходен натиск.
През февруари ситуацията се променя още по-рязко. Вместо излишък, фискалната позиция преминава към дефицит от около 0.6 млрд. евро, което се равнява на приблизително 0.5% от прогнозния БВП. Макар приходите да нарастват и към края на февруари да достигат около 6.9 млрд. евро, разходите нарастват още по-бързо и достигат около 7.4 млрд. евро. Основните фактори за това са увеличените социални плащания, разходите за персонал в публичния сектор, пенсиите и по-високите капиталови разходи.
Допълнително усложнение идва от факта, че държавата функционира при т.нар. удължителен бюджет, който временно прилага параметрите на бюджета от предходната година. Законът предвижда този механизъм да действа ограничено във времето и при строго спазване на правилата за разходите. Въпреки това се обсъждат законодателни промени, които биха позволили по-гъвкаво увеличаване на разходите и трансферите, включително за заплати и социални плащания. Подобен подход крие риск от допълнително задълбочаване на бюджетния дефицит.
Особено чувствителен е и въпросът за управлението на държавния дълг. Предложенията за промени в законодателството дават възможност за поемане на нов дълг преди приемането на редовен бюджет. При липса на ясно дефинирани ограничения съществува риск този дълг да бъде използван за финансиране на текущи разходи, а не за инвестиции или рефинансиране на съществуващи задължения. Това би могло постепенно да увеличи дълговото бреме на държавата.
Нарастващите разходи за социални плащания, заплати в публичния сектор и различни субсидии са сред основните фактори за увеличения бюджетен натиск. В съчетание с икономическа несигурност и инфлационни процеси подобна политика може да доведе до процикличен ефект – допълнително стимулиране на инфлацията и натиск върху публичните финанси. Това поставя пред Министерството на финансите задачата да възстанови строгия контрол върху бюджетните разходи и да ограничи неприоритетните плащания.
В подобна ситуация ключово значение има връщането към по-строга фискална дисциплина. Ограничаването на разходите до нивото на приходите, приоритизирането на социалните и здравните плащания и отлагането на по-малко спешни разходи биха могли да стабилизират бюджета в краткосрочен план. Спазването на правилата на Закона за публичните финанси не е просто формално изискване – то е основна гаранция за икономическата стабилност на страната и за доверието на финансовите пазари в българската икономика.
