Рекорден дефицит и нов дълг: Какви мерки се обсъждат
Растящият бюджетен дефицит и ускоряващата се инфлация предизвикват сериозни опасения сред икономисти и представители на бизнеса. Само за един месец – между февруари и март – дефицитът е нараснал с близо 1 млрд. евро, което според журналиста Петър Илиев е довело до панически реакции от страна на правителството, включително идеята за намаляване на капитала на Българската банка за развитие. По думите му подобни действия не решават проблема, а могат да създадат допълнителна нестабилност.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев посочи, че страната все още не е в критична ситуация, тъй като Фискалният резерв осигурява буфер за няколко месеца напред. Той обаче предупреди, че ако държавата продължи да увеличава дълга с подобни темпове, пазарите ще започнат да изискват все по-високи лихви. По негови данни външният дълг на България е нараснал от 24 млрд. евро през 2024 г. до над 37 млрд. евро през 2026 г., а тенденцията остава тревожна.
Икономистът Никола Филипов обясни, че за първите четири месеца на годината разходите на държавата растат със 17%, докато приходите се увеличават едва с 10%. Именно тази разлика формира нарастващия дефицит. Според него държавата не може безкрайно да финансира разходите си чрез нов дълг, тъй като това неизбежно води до по-високи лихви и допълнителен инфлационен натиск. Той подчерта, че са нужни структурни реформи, докато ситуацията все още е управляема.
Сред предложените мерки са замразяване на минималната работна заплата, ограничаване на ръста на пенсиите и премахване на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията в публичния сектор. Според Велев заплатите в редица държавни сфери – включително МВР, образованието и отбраната – растат значително по-бързо от производителността на труда. По думите му бюджетната администрация е прекалено раздута, а възнагражденията там често изпреварват тези в частния сектор, който реално генерира приходите в бюджета.
Експертите предупредиха, че без навременни мерки България може да се изправи пред сценарии, подобни на кризите в Гърция и Румъния. Сред обсъжданите решения са и премахване на COVID добавките към пенсиите, както и поемане на осигуровките от самите държавни служители. Според икономистите подобни действия биха ограничили инфлацията, биха намалили нуждата от нов дълг и биха помогнали за постепенно стабилизиране на публичните финанси.
