Четем ли още Стайнбек?
Кати Еймс („На изток от рая“) е един от най-мрачните и сложни женски персонажи в литературата. Тя засилва моралното ни безпокойство със своята привидна вътрешна празнота – лишена от правото да обича ( родители, приятели, съпруга си, дори собствените си деца). Манипулативна, безчовечна, безскрупулна и пресметлива, тя порази 15 – годишното ми аз и разруши наивното убеждение, че всеки човек непременно може да бъде спасен чрез обич и подкрепа.Стайнбек не изгражда Кати като лоша, той я създава демонична, като човек, в когото злото сякаш е преплетено с дълбоки вътрешни дефицити и увреденост. Любопитно е и съвпадението, че през 1952 г. — годината, в която излиза романът — в първото издание на американския диагностичен наръчник DSM се появява категорията „социопатично личностово разстройство“. Това, разбира се, не означава, че Стайнбек е изградил героинята си по нашумял диагностичен модел, но съвпадението отваря интересна перспектива към начина, по който литературата и психологията се опитват да разберат човешкото зло.
Може да разгледаме Кати и като своеобразен експеримент, чрез който Стайнбек проверява собствената си философия за свободната воля и личния избор, защото ако приемем ,че човек може да избере да не се подчинява на греха, както внушава централното понятие timshel — „ти можеш“ — какво се случва с онези, които никога не изпитват потребност да изберат доброто?Романът е проницателен и майсторски напластен, а една от най-интересните посоки за прочит е точно в допускането, че злото може да не бъде единствено продукт на средата, възпитанието или травмата. Понякога то изглежда като нещо първично , вродена аномалия, предопределеност.
В дневника си носителят на Нобелова награда за литература нарича „На изток от рая“ „първа книга“ . И действително романът притежава първичната сила и простота на мита. В него Стайнбек пресъздава грехопадението на Адам и Ева и отровното съперничество между Каин и Авел, превръщайки библейските архетипи в история за няколко поколения мъже, белязани от любов, отхвърляне, завист и вина.През 2003 г., близо половин век след публикуването му, Опра Уинфри отново насочи вниманието към него, като го представи в своя книжен клуб. А в началото на октомври тази година Netflix предложи нова екранизация – седемчасов минисериал с Флорънс Пю, Кристофър Абът и Майк Файст. Аз обаче изгледах историята с любопитство най-вече заради Майк Файст.
Режисьор на сериала е Зоуи Казан, внучка на легендарния Елия Казан, който режисира филмът от 1955 г. След четири годишен труд тя се заема с амбициозната задача да пренесе епичния роман на малкия екран. Резултатът е динамичен разказ, който изкарва на преден план повече от Кати, като сглобява художествена рамка в която обяснява нейната тъмна природа ,чрез психологическите механизми зад поведението ѝ — у зрителят се заражда идеята ,че тя е претърпяла насилие на 5 години, което е повратна точка за нейното поведение на чудовище.
Това внушение се застъпва и с идеята , как една жена, която отказва да бъде нечия собственост и да зависи от мъжете, превръща независимостта си в обсесия. Това е трета интерпретация на книгата , има и една модернистична корейска, но нея не съм я гледала.Първият филм, на Елия Казан, създаден с участието на Джеймс Дийн, прескача голяма част от първите три четвърти на романа и се съсредоточава върху отношенията между Кал Траск и баща му Адам, както и върху търсенето на майката, която изоставя семейството след раждането на близнаците . Двамата братя напомнят библейските Каин и Авел. Единият е добър, докато другият се бори със собствените си противоречия и с усещането, че е отхвърлен. Джеймс Дийн превръща Кал в емблематичен образ на младежката чувствителност, бунта и отчаяната потребност от бащино признание. Филмът на Казан остава силен именно защото концентрира историята около емоционалния конфликт.През 1981 г. ABC предлага друга екранизация — телевизионен минисериал, който използва допълнителното време, за да върне част от героите и сюжетните линии, останали извън филма от 1955 г. Семейство Хамилтън получава по-значително място, а Лий, китайският иконом на Адам Траск, е представен като един от най-мъдрите и проницателни персонажи.
Кати, изиграна от Джейн Сиймур — позната на зрителите от сериала „Д-р Куин, лечителката“ е въплъщение на почти абсолютното зло. Актрисата доминира с присъствието си за сметка на останалите персонажи, а режисурата не успява да предаде философските пластове и духа на Стайнбек. Неравномерното темпо допълнително отслабва въздействието на сериала. Въпреки това изпълнението на Сиймур е високо оценено и ѝ носи „Златен глобус“ през 1982 г.Новият прочит на „На изток от рая“, сериалът на Netflix е заснет в Нова Зеландия, където природните пейзажи и историческата архитектура пресъздават Калифорния от края на XIX и началото на XX век. Художник-постановчикът Грант Мейджър, известен с работата си по „Властелинът на пръстените“, изгражда интериори, в които детайлите разказват собствената история на износените повърхности и предмети, . Използвани са техники за състаряване и замърсяване на тъканите, които придават автентичност на образите. Операторите Стюарт Драйбърг и Сам Чиплин работят с естествените пейзажи, светлината, сенките и композицията на кадъра, за да подчертаят психологическото напрежение, което се случва естествено.В сериала има сексуални сцени и голота, но те рядко са представени като израз на еротика или интимност. По-скоро подчертават властта, контрола и отчуждението. В нощта на сватбата си с Адам Траск, изигран от Кристофър Абът, Кати напуска леглото на съпруга си и се промъква в съседната стая — при брат му Чарлз, прекрачвайки границите на морала с абсолютно хладнокръвие.
Флорънс Пю, подобно на Джейн Сиймур преди нея, заслужава светлината на прожекторите и я изпълва изцяло. Но и превъплъщенията на Хун Лий като Лий и на Марта Плимптън като Мадам са съществени за атмосферата на сериала.За онези, които не са чели романа, сюжетът се върти около две поколения от семейство Траск. Братята Адам и Чарлз се борят за любовта и признанието на баща си, а по-късно техният конфликт намира отражение в отношенията между синовете на Адам — Кал и Арън.В центъра на тази буря от съперничества стои Кати Еймс — жена с тъмно минало и разрушително присъствие, чиято жестокост оставя следи във всички около нея.
В сериала историята е организирана чрез ретроспекции, които ни връщат в детството на героите. След раждането на близнаците животът на всички се променя. От този момент сериалът проследява паралелно съдбите на Кати и на изоставеното семейство, като постепенно разкрива как решенията на родителите предопределят — или поне силно влияят върху — живота на децата им.Флорънс Пю изгражда Кати като противоречив образ, в който независимостта и желанието за самостоятелност съжителстват с жестокостта и маниакалността. Тя се противопоставя на традиционните представи за женственост и отказва да бъде определяна от ролята на съпруга или майка, без този стремеж към свобода да я прави морално невинна. Именно тук се крие една от най-интересните идеи на новата версия, защото в един момент зрителят неимоверно изпитва съчувствие към Кати , без да омаловажава стореното от нея. В романа има множество малки детайли, чрез които Стайнбек изгражда нейния образи именно противоречието между привидната ѝ непроницаемост и опитите да бъде обяснена я прави толкова любопитна ,като персонаж. На екрана тя изглежда едноизмерна. Една от най-съществените идеи в романа е въплътена в думата timshel — „ти можеш“. Тя произлиза от тълкуването на библейския разказ за Каин и Авел и се превръща в ключ към философията на Стайнбек. В книгата Битие Каин обработва земята, а Авел пасе стада. Когато Бог приема жертвата на Авел, но не и тази на Каин, последният се разгневява. Бог го предупреждава, че грехът дебне на вратата му, но той трябва да властва над него. Преводът на този пасаж се оказва решаващ за романа: дали човек е длъжен да се бори със злото, или има възможност да го надмогнеВ интерпретацията на Стайнбек Лий обсъжда този въпрос със Сам Хамилтън и с китайски учени в Сан Франциско. Разговорите им водят до извода, че timshel трябва да се разбира като „можеш“. Не като присъда, не като неизбежна съдба, а като възможност за избор. Именно Кал е най-завладяващият образ по отношение на тази тема. Той усеща тъмнината в себе си още от детството си. Възприема себе си като лошия син, на когото вече е отредена определена роля. Страхът от тази присъда го тласка към действия, които сякаш потвърждават най-лошите му опасения. Но и оттук се разкрива дълбочината на идеята за избора. В новата адаптация пътуването на Кал не е разгърнато с цялата сложност и сила на романовия финал, на мен ми трябваше още малко.
Стилът на Стайнбек е сравнително прост, а на места подробните диалози и продължителните описания могат да изглеждат излишни за съвременния читател. Но зад тази привидна простота стои изключителна способност да се наблюдава човешкото поведение. Романът изисква търпение, а някои части се четат бавно. Те обаче са балансирани от остроумни сентенции.Новата екранизация на Netflix е красиво заснета, с добър актьорски състав и предава философската дълбочина на романа (макар и не дотам изчерпателно) постига и онова, което добрите литературни адаптации правят – връща едно произведение в културното пространство, предизвиква разговор и кара бдителния зрител да се обърне към книгата.
