Теменужката клюмна: Бюджетът на червено. Рекорден дефицит от 4.3 млрд. лв. до юли
През последните години темата за стабилността на държавните финанси редовно пораждаше остри политически спорове – обвинения за липсващи милиарди, прахосничество и непремерени харчове. Въпреки това бюджетът обикновено приключваше в рамките на критичните 3% дефицит от БВП. Тази година обаче ситуацията изглежда много по-тревожна – към края на юли дефицитът по консолидираната фискална програма вече е 4.3 млрд. лв., или близо 2% от БВП.
Това е приблизително две трети от целия планиран за 2025 г. дефицит, като се има предвид, че най-големите разходи традиционно се натрупват в последното тримесечие. Сравнението с предходни години е показателно – толкова голям минус нито като абсолютна стойност, нито като дял от икономиката не е отчитан в последните две десетилетия, откакто има достъпни данни.Опити за „козметика“
Въпреки усилията на управляващите да „замажат“ проблема чрез различни счетоводни техники и еднократни приходи – като авансово внесения от банките корпоративен данък за следващата година или извеждането на разходи „под черта“ – картината остава тревожна. Икономистите предупреждават, че за първи път от години има сериозен риск бюджетът да излезе извън допустимите граници, заложени в европейските фискални правила. Това може да се окаже тежко наследство за следващата година, когато част от бъдещите постъпления вече ще са изразходвани авансово.
Финансовият министър Теменужка Петкова нееднократно е защитавала Бюджет 2025 като „единствения възможен“, предвид наследството от години на популистки политики и рязко нарастване на социалните разходи. Но днешните данни поставят под съмнение дали дори този „минимален компромис“ е реалистичен.
Основната дупка е в приходите от ДДС – най-големия източник на бюджетни средства. Те бяха планирани твърде оптимистично, с над 30% ръст, който изглежда практически непостижим. Към края на юли приходите са под 50% от плана, въпреки че в сравнение с предходната година растат с впечатляващите 16.4%. Това показва, че проблемът не е в събираемостта, а в нереалистично високата прогноза. За сметка на това другите данъчни приходи вървят добре, дори над очакванията, но те не могат да компенсират огромната разлика при ДДС.
Разходите обаче – особено текущите за пенсии, заплати и социални плащания – продължават да се увеличават. Така се оформя двойно натоварване: занижени приходи и растящи разходи.
В скорошно интервю за БНТ министър Петкова посочи като основни причини за слабите резултати при ДДС по-ниския внос на горива – заради високия курс на долара и поевтиняването на петрола на международните пазари. Допълнителен фактор е и плановият ремонт на рафинерията „Лукойл Нефтохим“, който е свил обемите на производство и внос. Министърът напомни също, че бюджетът беше приет едва в края на март, което е оставило по-малко време мерките за подобряване на събираемостта да дадат резултат.
„Ако махнем всички еднократни приходи и отчетем капиталовите инжекции в държавните дружества като реален разход, бюджетното салдо изглежда далеч по-зле“, казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него подценяването на разходите и надценяването на приходите са довели до това, че още в средата на годината се вижда системен дисбаланс.
Примери за такива „еднократни спасителни мерки“ са изземването на 100% от дивидентите на държавните компании, извънредната такса за добивните предприятия и допълнителното облагане на банките – общо няколкостотин милиона лева, които създават временен ефект, но не решават структурния проблем.
Предстои последното тримесечие, в което традиционно се концентрират най-големите харчове – за капиталови разходи, социални плащания и покриване на стари задължения. Ако тенденцията продължи, рискът дефицитът да излезе далеч извън рамките на 3% от БВП е напълно реален. Това би поставило България под натиск от страна на Европейската комисия и може да доведе до процедура за свръхдефицит.
Фискалната стабилност, която доскоро изглеждаше като едно от малкото устойчиви предимства на страната, вече е под въпрос. А ако не се вземат навременни мерки за ограничаване на харчовете и по-реалистично планиране на приходите, 2026 г. рискува да започне с още по-тежък финансов багаж.
