Брюксел призова за максимална сдържаност на фона на ескалацията в Близкия изток
Лидерите на Европейския съюз изразиха сериозна тревога за развитието на ситуацията в Близкия изток, след като размяната на удари между Израел, Съединените щати и Иран доведе до рязка ескалация на напрежението в региона. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че при настоящите обстоятелства основен приоритет остава гарантирането на ядрената безопасност и недопускането на допълнителна дестабилизация.
По думите ѝ е от критично значение да се избегнат действия, които могат да застрашат сигурността на ядрените обекти или да подкопаят международния режим за неразпространение на ядрените оръжия. Тя определи случващото се като „тревожно“ и предупреди, че всяка нова стъпка към ескалация би могла да има тежки последици не само за региона, но и за глобалната сигурност.В съвместно изявление с председателя на Европейския съвет Антонио Коща, фон дер Лайен призова всички страни да проявят максимална сдържаност и да се въздържат от действия, които биха довели до по-нататъшно изостряне на конфликта. Европейските институции настояват цивилното население да бъде защитено, а международното право – стриктно спазвано.
От Брюксел подчертават още, че дипломатическите усилия трябва да останат водещ инструмент за разрешаване на кризата. Според европейските лидери единствено чрез диалог и международно сътрудничество може да се предотврати по-широк регионален конфликт и да се съхрани стабилността в един от най-напрегнатите райони в света.
Въпреки заявките за мирно и дипломатическо решение, в европейските столици все по-често се чуват критики, че Европейският съюз изглежда ограничен в реалното си влияние върху развитието на кризата. На фона на твърдата и конфронтационна линия от страна на Вашингтон, включително реториката на Доналд Тръмп, която мнозина определят като агресивна и насочена към демонстрация на сила и геополитическо надмощие, ЕС остава по-скоро наблюдател, отколкото активен фактор. Това поражда усещане за безсилие и липса на стратегическа автономия, което поставя под въпрос способността на Съюза да отстоява самостоятелна външна политика в моменти на нарастващо глобално напрежение.
