Помните ли 1979 година? Може би не. Но железниците я помнят. Това е годината, в която влакът от София до Бургас изминава разстоянието между столицата и морето за 4 часа и 30 минути. Да, добре прочетохте – не е научна фантастика, нито пропаганда на късния социализъм. Това е факт, записан в архивите, когато влаковете не просто се движеха, а стигаха навреме.
Сега, през 2025 г., живеем в ерата на електрически тротинетки, космически туризъм и изкуствен интелект, който може да напише тази статия вместо мен. И все пак, ако решите да хванете влак от София до Бургас, пригответе се за пътешествие с продължителност между 6 и 8 часа. Или… поне така беше до вчера.
Новината от бъдещето (с 46 години закъснение) Да, има лъч надежда в този тунел без сигнал. Отскоро БДЖ гордо обяви нов бърз влак, който ще изминава разстоянието между София и Бургас за 5 часа и 32 минути. Истинска революция! Само с 1 час повече от времето през 1979 г. И това, разбира се, при идеални условия, без аварирали локомотиви, „технически причини“ и времето да не е твърде дъждовно, топло, ветровито, влажно или просто… съществуващо. Но нека не сме неблагодарни – почти половин час се спестява спрямо досегашните курсове. Това са цели 2 епизода от сериал или два кисели млека по-малко чакане във фоайето на Централна гара. Напредъкът е очевиден.
Докато други държави се надпреварват кой пръв ще достигне 500 км/ч с влак, ние тук гордо пазим спомена за бързината от соца. Защото, както казва народът: „По-добре бавно и славно, отколкото бързо и сигурно.“И не, не е като да не сме наливали пари. Европейски средства текат в релси, станции се боядисват, нови влакове се обявяват, а тунелите се чистят от паяжини на поколения надежди.
Но пътникът, този вечен герой на БДЖ, продължава да седи до прозореца и да гледа как природата се променя по-бързо от скоростомера. И ако закъснението е под 40 минути, това вече се брои за успех. Можем дори да го наречем „високоскоростно постижение в рамките на реалността“.
Може би е време да приложим радикални идеи. Например:
Да върнем мотрисите от 70-те – щом тогава са били по-бързи, защо не?
Да предложим на пътниците да бутат влака при баири – така ще чувстват, че участват в прогреса.
Или да превърнем пътуването в туристическа атракция: „Най-бавното влаково пътешествие в Европа – виж България със скоростта на времето!“
БДЖ не просто ни кара да се движим – то ни кара да мислим. За миналото, за бъдещето, за това как е възможно прогресът да върви… назад. Но нека не бъдем прекалено строги. Все пак всяко пътуване е приключение, а с влак в България то е гарантирано – не по разписание, а по усещане. Ако искаш да се върнеш в 1979 г. – не ти трябва машина на времето. Просто си купи билет за влака София–Бургас. И сега – само за 5 часа и 32 минути! (при идеален космически баланс и намесата на Свети Пантелеймон )
