Язовирите на България са на дъното
Водният обем на язовир „Батак“ е спаднал до около 30% от капацитета си – равнище, което местните жители не помнят от десетилетия. Огромни площи по бреговете вече са напукани и покрити с прах, а някогашният водоем, който осигуряваше поминък, туризъм и риболов, все повече напомня на изоставено корито.
Хората от района подават тревожни сигнали и настояват държавата за спешни действия. В септемврийския график на Министерството на околната среда и водите е отбелязано, че ресурсът на язовира се разпределя за електропроизводство, напояване, промишлени и битови нужди. Реалността обаче е различна – водата се топи с плашеща скорост.Национална картина: критично ниски нива в повечето водоеми„Батак“ не е изолиран случай. През последните месеци редица язовири в страната са в критично състояние. Сред тях са Копринка, Жребчево, Камчия, Ясна Поляна, Ястребово, Тича, Домлян и Пясъчник.
Язовир „Копринка“ край Казанлък е сред най-засегнатите – нивото е толкова ниско, че на оголеното дъно вече се показват останките от стари сгради, потопени при изграждането му. Подобна е картината и при „Жребчево“, където изоставената църква, обикновено потопена до половина във вода, сега стои напълно на сухо.
По данни за 2025 г. средните запаси в българските язовири са около 55% от проектния капацитет. В някои райони, особено в Северозападна и Североизточна България, водата е под 25% – равнища, които застрашават не само напояването, но и питейното водоснабдяване.
Причини: климат, течове и спорната роля на ВЕЦ-овете
Експерти и местни жители посочват три основни фактора за кризата: Суша – 2025 г. е сред най-безводните в последните десетилетия. Валежите са значително под нормата, а дългите горещи периоди изпаряват наличните запаси.
Амортизирана водопреносна мрежа – България е лидер в ЕС по загуби на питейна вода. Между 40 и 70% от водата изтича по пътя към потребителите заради пробити и остарели тръби. В някои населени места загубите стигат до 90%.
Подозрения за „ВЕЦ мафия“ – местните общности и неправителствени организации обвиняват част от малките ВЕЦ-ове, че източват язовири, за да произвеждат ток по преференциални тарифи. По думите им, това става без ефективен контрол от държавата и без да се взема предвид необходимостта от вода за земеделие, туризъм и населението.
Ако тенденцията продължи, експертите предупреждават, че страната може да се изправи пред реална водна криза – със застрашено питейно водоснабдяване, ограничено напояване и икономически щети за земеделието и туризма.„Водата е национално богатство, но се управлява като разходен материал“, коментират местни жители. Отговорността според тях е и на държавата, и на частните интереси, които години наред са действали безнаказано.
