Барут от български памук?
Във времена на превъоръжаване Европа увеличава производството на танкове, дронове и самолети. Въпреки това, дори и в съвременния военен конфликт, нищо не може да се направи без основния компонент на боеприпасите – барута. Европейският съюз обаче произвежда едва около 1% от световното количество барут, което го прави силно зависим от вноса. На фона на политизираната глобална търговия и бушуващите военни конфликти на границите на ЕС, тази ситуация е сериозен проблем.
През последните месеци в България се заговори за възможността да бъде изградена фабрика за барут. Първоначално темата беше повдигната около частния проект на оръжейния предприемач Емилиян Гебрев, който твърди, че инициативата му е била блокирана по политически причини. По-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че е необходимо изграждането на държавен барутен завод. Впоследствие и изпълнителният директор на немската оръжейна компания Rheinmetall, Армин Папергер, също изрази интерес към производството на барут в България.
Защо България има потенциал за барутно производство?
Една от основните причини е, че барутът се произвежда от нитроцелулоза, която се получава след обработка на памук със сярна и концентрирана азотна киселина. Проф. Нели Вълкова, директор на Института по полски култури в Чирпан, обяснява, че българският памук, макар и с по-къси влакна и неподходящ за текстилната индустрия, е именно този тип, който се търси за производството на бездимен барут.
Понастоящем в Европейския съюз само две държави субсидират памука – Гърция и Испания. Това поставя България в потенциално стратегическа позиция за възобновяване на памукопроизводството и развитие на индустрията, свързана с военната промишленост.
Каква е реалността?
Според данни на Министерството на земеделието, през 2023г. в България са прибрани едва 1 147 тона влакнодаен памук. Площите, заети с тази култура, не са посочени, но година по-рано те са били под 13 000 декара. За сравнение, в Гърция се субсидират 2 500 000 декара, а в Испания – 50 000 декара.
През 70-те години на ХХ век в България се отглеждали близо 1 милион декара памук, докато през 2025 г. се очаква тази цифра да достигне едва около 30 000 декара. Макар че българските фермери биха могли сравнително бързо да се върнат към памукопроизводството, проблемите пред тях са сериозни – липса на механизация, недостатъчно добре функциониращи напоителни системи и ограничена държавна подкрепа.
Какви са предизвикателствата?
Освен чисто селскостопанските аспекти, производството на барут изисква значителни инвестиции в модерни технологии и специализирани кадри. Регулациите на Европейския съюз в оръжейната индустрия също могат да създадат бюрократични пречки за изграждането на нова фабрика. Логистиката и суровинните доставки също са фактори, които трябва да се вземат предвид. Въпреки тези трудности, ако България успее да възроди памукопроизводството и да изгради модерно предприятие за производство на барут, страната може да се превърне в стратегически доставчик за Европа. Това би донесло икономически ползи, работни места и по-голяма независимост на ЕС от външни доставчици на ключови суровини за отбранителната индустрия.
