Бардак срещу Партийния дом
Апартамент в жилищна сграда срещу Партийния дом — сградата, в която се помещава Народното събрание на България — функционира от повече от две години като ефективен публичен дом, твърдят жители на входа и засегнати съседи. Според описанията, проституцията е ежедневие, а условията в общите части на сградата са крайно нездравословни: миризма на марихуана, използвани презервативи по стълбището и силни миризми в асансьора. Клиентите и обслужващите лица се движат свободно из етажите, което предизвиква тревога сред съседите.
Живущите в блока са подавали повторни жалби до Пето районно управление на МВР, но според тях отговорът на полицията е, че „наемателите имат редовен договор“ и че няма достатъчно доказателства за незаконно поведение, което да води до конкретни действия. Така, въпреки очевидните нарушения на обществения ред и хигиената, органите на реда все още не са предприели ефективно противодействие.
Според разследващи журналисти собственик на имота, в който се развива дейността, е лекар с фамилно име Доганов. Той заявил, че от години е предоставил помещението на свой познат, който служи като „домакин“. Този домакин пък е преотдал имота на трети човек — Георги Чанев, който има договор с настоящите наематели и не възнамерява да ги премахне, тъй като счита, че след като плащат наема, какво правят вътре — била тяхна работа.
Правният контекст на ситуацията е сложен. В България проституцията сама по себе си не е престъпление, докато сводничеството и организирането на платен секс чрез други лица е незаконно, както и предоставянето на жилище за разврат, което се санкционира от закона. На практика обаче доказването на подобни престъпления в съдебна процедура е трудно и изисква конкретни доказателства, които често липсват или не могат да бъдат събрани.
Жители на блока споделят, че ситуацията е направо нетърпима и е довела до сериозно влошаване на качеството на живот, особено защото дейността продължава продължително време, а усилията им да привлекат институциите остават без резултат. Те твърдят, че цената, която плащат за спокойствие и безопасност, е сведена до нищо в лицето на ширещия се бизнес, който разрушава всякакво усещане за нормалност на мястото, където живеят.
Публикациите за случая споменават и „промоционалните“ цени в публичния дом, включително кратки услуги на значително по-ниски тарифи, което също е част от наблюдаваната от живеещите картина на системно присъствие на платени сексуални услуги. Това допълнително подчертава усещането им, че противодействието на подобни явления е юридически и институционално затруднено, въпреки обществените и морални притеснения, особено що се отнася до деца и уязвими лица.
