Българското образование се връща към модела 4–4–4. Функционалната грамотност и холистичният модел – ключът за бъдещето на образованието
През 2016 година българското образование претърпя промяна – основното образование беше съкратено с една година и завършваше след 7-и клас. Почти десет години по-късно експертите отчитат негативни последици от тази реформа и вече има готовност системата да се върне към класическия модел 4–4–4: 4 години начално, 4 години основно и 4 години средно образование.
Бившият образователен министър проф. Галин Цоков подкрепя идеята за връщане към по-дългото основно образование, базирайки се на международни сравнения. Според изследване, проведено съвместно с него, българското основно образование е най-краткото в Европа – само седем години, докато в повечето страни то е деветгодишно, а в пет държави дори десетгодишно.
Съкратеното обучение води до сериозно намаляване на общообразователната подготовка. Проф. Цоков отбелязва, че международният стандарт е около 7800 учебни часа, докато в България учениците преминават само през 4200–4900 часа. Това създава натоварване и пресоване на материала, особено в прогимназията и гимназията, което демотивира както учениците, така и учителите. Промяната в разпределението на учебните години би позволила по-равномерно натоварване и реално учене, вместо бързане по учебния материал.
Професорът дава пример с Полша, която преди 15 години увеличава продължителността на основното образование. Десетилетие по-късно страната отчита значителен напредък в резултатите от международните тестове PISA.Според проф. Цоков проблемът не е само в продължителността на образованието, но и в претоварването на програмите, което е резултат от стара политика на МОН. Той подчертава, че учебните програми трябва да се трансформират не чрез добавяне на още съдържание, а чрез развиване на умения: повече практически задачи, повече природонаучни дисциплини и фокус върху компетентности, а не на механично възпроизвеждане на факти.
Функционалната грамотност е ключова за успеха на учениците. Според проф. Цоков проблемът не е, че учениците „не знаят“, а че не могат да работят с текст, да задържат внимание и да мислят критично. Често отговорът на задачата е в самия текст, но учениците не могат да го открият, защото не умеят да четат функционално.Бъдещето на образованието, според бившия министър, е в холистичния подход – промяната не трябва да се ограничава само до един елемент, а цялата система – учебно съдържание, методи на преподаване, оценяване и подготовката на учителите – трябва да се развива синхронно.
