Учени създадоха нови покрития и сплави за авиацията и космоса
Иновацията отваря път към приложения в автомобилната, авиационната и космическата индустрия
Български учени от Института по електроника при БАН постигнаха значителен научен пробив с разработването на иновативни повърхностни покрития и сплави, предназначени за високотехнологични приложения в машиностроенето, автомобилостроенето, авиацията и дори космическите технологии.
Екипът на института е успял да подобри механичните свойства на повърхностни структури от титан, към които са добавени бор и въглерод – комбинация, довела до материали с изключително висока повърхностна твърдост и ниска износваемост. Това позволява изработването на компоненти, които са едновременно по-здрави, по-леки и по-устойчиви при екстремни условия – характеристики, особено ценни за авиационната и космическата индустрия.
Научният екип е направил и още една ключова стъпка напред, като е разработил нов тип високоякостно и пластично заваръчно съединение между алуминиева и титанова сплав – нещо, което досега не е било описвано в научната литература. Тази иновация решава един от дългогодишните проблеми в инженерната практика – трудното и нестабилно съединяване на двата метала, които имат различни физични свойства.
Проучванията са част от проекта „Център за компетентност Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“, в който Институтът по електроника е един от водещите партньори. Целта на инициативата е да се създадат високотехнологични решения с реален икономически и индустриален потенциал за България и Европа.
В края на септември стартира втората фаза на проекта, ръководен от Техническия университет – Габрово. Предстоящите задачи на учените от Института по електроника включват разработване на заваръчни шевове с въвеждане на нови легиращи елементи и модифициране на повърхността на титанови и алуминиеви сплави чрез интензивни енергийни потоци – подход, който ще позволи по-добър контрол върху структурата и свойствата на материалите.
Очаква се резултатите от изследванията да намерят приложение не само в авиацията и космическите технологии, но и в автомобилната индустрия, медицинската техника и производството на енергийно ефективни машини.
Българската научна общност отново доказва, че има потенциала да бъде конкурентоспособна на световно ниво, когато науката и индустрията работят заедно в името на иновациите.
