България продължава да е с най-ниските цени на дизел и бензин в еврозоната, но и с най-ниски заплати
Мерките, които държавата предприема срещу поскъпването на горивата, имат по-скоро социален характер и не водят до реално ограничаване на инфлацията. Около това мнение се обединиха икономистите Петър Ганев, Румен Гълъбинов и Щерьо Ножаров в ефира на „Здравей, България“.
Според тях действията на правителството са насочени основно към подпомагане на уязвими групи и успокояване на общественото напрежение, а не към дългосрочно овладяване на ценовия натиск. Щерьо Ножаров подчертава, че „повечето мерки са социални, което не се отразява на инфлацията“, като реалните антиинфлационни инструменти са ограничени.
Икономистите обръщат внимание и на т.нар. „психологическа инфлация“ – усещането за поскъпване, което може да се самозасилва. Според Ножаров бързата реакция на държавата цели именно да предотврати паника и презапасяване.
Петър Ганев определя предприетите мерки като „меки и консервативни“ и подчертава, че те трябва да бъдат по-добре насочени – например към транспорта и производството на храни, където ефектът би бил по-осезаем при по-малък ресурс.
От своя страна Румен Гълъбинов отбелязва, че правителството комбинира различни подходи – административни решения, промени в акцизи и ДДС, както и компенсации, по подобие на практиките в други европейски държави.
Въпреки поскъпването, експертите припомнят, че България остава сред страните с най-ниски цени на бензина и дизела в еврозоната.
Анализът им обаче е категоричен – настоящият пакет от мерки има по-скоро краткосрочен социален ефект и не предлага устойчиво решение на инфлационния натиск върху икономиката.
