Албания срещу кеша
До края на десетилетието Албания може да се превърне в първата страна в света, в която всички финансови транзакции ще бъдат напълно дигитални. Това обещание даде премиерът Еди Рама, който наскоро започна четвъртия си мандат и представи визията си „Албания 2030 – път към европейска интеграция“.Рама вижда в пълната дигитализация на плащанията инструмент за борба с неформалната икономика, модернизиране на държавата и намаляване на бюрократичната тежест. По думите му „необходимите инструменти вече са налице“, а за постигането на целта е нужно единствено по-добро обучение и стриктно управление на прехода.
Въпреки амбициозния проект, идеята за общество без пари в брой поражда сериозни дебати. Журналистът и анализатор от BIRN Гьорг Еребара предупреждава, че елиминирането на кеша може да създаде монопол в полза на банките и финансовите институции. При липса на достатъчна регулация това би довело до прекомерни такси, неблагоприятни курсове и дори дискриминационни практики – превръщайки дигиталните плащания в своеобразни „частни данъци“.Опасенията са още по-сериозни на фона на факта, че регулаторните органи в Албания често са обвинявани в пасивност спрямо антиконкурентното поведение на банките.
Преди малко повече от три десетилетия Албания излезе от изолация без модерна финансова система. Банкомати се появяват едва през 2004 г., а днес – въпреки бързото разрастване на дигиталните услуги – близо 95% от ежедневните транзакции все още се извършват в брой. По данни на Асоциацията на албанските банки, около 4,4 млрд. евро циркулират извън банковата система – рекордна стойност, която стимулира укриването на данъци и нелегалната икономика.
Оттам настояват за въвеждане на законов таван на плащанията в брой и задължително приемане на картови разплащания от всички предприятия. „Парите в брой са бич за икономиката“, заявява генералният секретар на асоциацията Спиро Брумбули.Големите препятствияРеалността обаче е по-сложна. Малките бизнеси и особено селскостопанският сектор – ключов за албанската икономика – разчитат почти изцяло на пари в брой. Огромна част от средствата, изпращани от емигранти (милиарди евро годишно), също минават извън официалните канали.
Бившият финансов министър Арбен Малай нарича инициативата на Рама „популизъм“, тъй като според него липсват ясни, измерими цели и реалистичен план. Без да се укрепят образователната, социалната и институционалната среда, рискът е преходът да се окаже „илюзия без здрава основа“.
През последното десетилетие броят на електронните плащания на глава от населението е нараснал десетократно – от 2 на 21. Въвеждането на SEPA и незабавните плащания през октомври 2025 г. ще ускори този процес. Но според експерти без сериозни инвестиции в достъп до интернет, образователни кампании и независим контрол, дигитализацията може да затвърди монополи, вместо да отвори пазара.
Големият въпрос остава: ще бъде ли това истинска стъпка към европейска модернизация или ново средство за концентрация на власт и печалби в ръцете на банките?
Ако кешът изчезне без реална алтернатива, гражданите рискуват да се окажат напълно зависими от частни финансови играчи. Така една идея, представена като символ на модерност и интеграция, може да доведе до обратното – социални неравенства и нови форми на икономическа зависимост.
