Три дни без кворум в Народното събрание
За трети пореден ден Народното събрание остана без кворум и не успя да проведе редовно заседание. Днес, 26 септември, в пленарната зала се събраха едва 111 от общо 240 депутати – далеч под изискваните 121 за откриване на заседание. Така цялата работна седмица на парламента, която обхваща сряда, четвъртък и петък, бе изцяло пропиляна, без да бъде приета нито една точка от дневния ред.
Ситуацията се повтори и в четвъртък, когато първоначално се регистрираха 104 народни представители, а при втория опит броят отново остана под необходимия минимум. „Видимо е, че има кворум в пленарната зала, но, тъй като колегите не се регистрират, мисля, че е време да си кажем „до утре в 9:00 часа“, заяви тогава председателстващата заседанието Росица Киселова, преди да обяви поредното закриване.
По правилник осигуряването на кворума е задължение на управляващото мнозинство, което разполага с формално достатъчен брой депутати. Въпреки това стана ясно, че немалка част от тях са били командировани в чужбина като част от парламентарни делегации. Така присъствието се оказа зависимо от опозицията, която отказа да се регистрира с аргумента, че именно управляващите носят отговорност за провеждането на заседанията.
В изявление днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов увери, че пътуващите депутати вече се прибират в България, за да бъде възстановена нормалната работа на парламента. Дотогава обаче законодателният процес остава напълно блокиран, а всички планирани гласувания – отложени за неопределено време.
Парадоксът е очевиден – докато депутатите пропускат заседания и оставят държавата без ключови решения, техните възнаграждения продължават да се изплащат в пълен размер. За сравнение, ако един обикновен служител отсъства три поредни работни дни без уважителна причина, най-вероятно ще бъде дисциплинарно уволнен. В парламента обаче дори три дни без кворум не водят до никакви санкции – нито намаляване на заплати, нито отнемане на бонуси.Така за пореден път обществото става свидетел на двойния стандарт, при който гражданите носят лична отговорност за всяко нарушение на трудовата дисциплина, а избраните от тях представители могат да бойкотират работата си, без това да се отрази на доходите им.
